На първо място прозяването се приема като белег на отегчение или сънливост – все елементи в разрез с духа на сближаването и ползотворното общуване. Известно е, че прозявките обаче могат да бъдат силно заразителни и е достатъчно един човек да го направи, за да получат импулс за прозяване повечето от забелязалите го.
Изследвания от последните години свързаха феномена със свойството емпатия, тоест съпричастност и се допуска, че хората, склонни да подражават на прозявките на околните са и по-склонни към съчувствие и съпреживяване на техните чувства и вълнения.
Коя част на мозъка котролира този феномен?
Проведено е проучване, търсещо кой механизъм в мозъка отговаря за заразното прозяване и чиито резултати хвърлят нова светлина върху явлението. Част от участниците са били инструктирани да потиснат позива да имитират прозявката.
Разкрива се, че тази дейност на имитация се контролира от зоната на моторната кора на мозъка. В хода на изследването е установено, че нивото на възбудимост на невроните там се отразявало на феномена. Използвайки транскраниална магнитна стимулация учените потвърдили, че с увеличаване на възбудимостта на тези неврони се увеличавала и склонността на участниците да се „заразят“ от прозявката на околен.
NEWS_MORE_BOX
Какво е приложението на тези открития?
Повтарянето на прозявката е ехофеномен – автоматична имитация на нечии действия или думи. Такава симптоматика се среща при неврологични заболявания като синдрома на Турет, епилепсия, аутизъм и други.
Вълнуващото в случая е изследването на възбудимостта на невроните в мозъчната кора и особено възможностите за нейното повлияване. Например при синдрома на Турет това може да доведе до контролиране на оплакванията – неконтролируеми тикове.
Според авторите на проучването това е перспектива за индивидуализирано и нелекарствено лечение за заболяванията, дължащи се на дисбаланс в невроналните мрежи.
