Системният лупус еритематозусSLE е хронично автоимунно заболяване, което засяга множество органи, включително бъбреците, кожата, ставите и сърцето.

 

Изследователи са идентифицирали кръвни биомаркери, които предсказват кои пациенти с лупус ще развият сърдечно заболяване впоследствие.


 

Освен това изследователите са открили и нови биомаркери в урината за диагностициране на лупусен нефрит (LN) при деца с лупус.

Лупус и сърдечносъдови заболявания

Лупусът се свързва с повишена честота на остри и хронични сърдечносъдови заболявания, в сравнение с общата популация.

 

Изследователите са използвали цялостен метаболомен скрининг на изходни серуми от пациенти с лупус, за да идентифицират метаболити, които предсказват бъдеща прогресия на атеросклеротичните плаки, след осем до девет години на проследяване.

 

Девет пациенти са имали системен лупус еритематозус без прогресия на плаките, осем са имали SLE и са развили атеросклеротични плаки, а осем пациенти са били контроли, които не са имали диагностициран SLE.

 

Метаболитите по пътя на арахидоновата киселина - левкотриен В4 (LTB4) и 5-хидроксиейкозатетраенова киселина (5-HETE) и окислените липиди 9/13-хидроксиоктодекадиенова киселина (HODE) е установено, че са били значително променени при пациенти с лупус, в сравнение с пациенти с лупус без прогресия на плаките.

 

Пациентите със системен лупус също са показали значително променени нива на метаболити на аминокиселини с разклонена верига (BCAA) и плазмалогени, в сравнение с контролите, които не са били с диагностициран лупус.

 

Изследването предполага, че идентифицираните метаболити може да са не само прогностични за развитието на сърдечносъдови заболявания при пациенти със SLE, но могат да бъдат и активни двигатели на образуването на атерома.

 

Ранното идентифициране на тези високорискови пациенти с лупус може да помогне за въвеждане на превантивни мерки в началото на хода на заболяването.

Деца и лупусен нефрит

Лупусният нефрит - възпалението на бъбреците е едно от най-тежките усложнения при пациенти с лупус.

 

Бъбречното заболяване е водеща причина за летален изход сред пациентите с лупус - при приблизително една четвърт от всички пациенти се развива краен стадий на бъбречно заболяване.

 

Екипът от изследователи е оценил ефективността на десет белтъчни маркера в урината от различно естество, включително цитокини, хемокини и адхезионни молекули, за разграничаване на активността на заболяването при лупус в детска възраст сред 84 деца.

 

Концентрациите в урината на ALCAM, KIM-1, PF4 и VCAM-1 са значително по-високи при пациенти с активен лупусен нефрит в сравнение с активен небъбречен лупус, неактивен лупус и здрави контроли със силен диагностичен потенциал, поясняват учените.

 

Откритите в урината ALCAM, PF4 и VCAM-1 са потенциални биомаркери за прогнозиране на активността на бъбречно заболяване при системен лупус еритематозус и притежават потенциал като заместителни маркери за обостряне на нефрита и прогнозата при тези пациенти.

 

Референции:

https://dx.doi.org/10.3389/fcvm.2022.861724

https://dx.doi.org/10.3389/fimmu.2022.885307