Хепатит В представлява вирусна инфекция, при която са налице различни механизми за заразяване. Естествените механизми са т. нар. вертикално предаване, което представлява предаване на инфекцията от бъдещата майка на плода по време на бременността или раждането, а другият е предаването по време на полов акт – сексуален път. Към изкуствените методи се причислява и най-познатият начин за заразяване, а именно по кръвен път.


По кръвен път заболяването може да бъде предадено при различни манипулации – поставяне на инжекция със замърсена игла от заразен пациент, както и при преливане на заразена кръв. Друг механизъм за предаване са извършване на различни процедури с терапевтична или диагностична цел, както и оперативни интервенции, които се извършват със замърсени и/или недостатъчно добре стерилизирани/дезинфекцирани инструменти.


Преди изследването на кръвни продукти за различни инфекциозни причинители да бъде въведено като практика немалък брой пациенти са били заразявани с хепатит В/ С, като при част от тях инфекцията се установява след дълъг период от време, често на фона на развила се чернодробна цироза. Причината е, че често заболяването може да протече атипично или безсимптомно в острата фаза, след което инфекцията може да се самоизчисти или да хронифицира.



След въвеждане на задължителното изследване на кръвните продукти, както и инструментите за еднократна употреба, се понижава значително процентът на заразените лица с хепатит В по кръвен път. Но макар и силно редуциран рискът за заразяване във вътреболничната среда остава.


Един от рисковите механизми за предаване е при ендоскопия – пряк (директен) оглед на различни кухина в тялото. Една от често извършващите се ендоскопии е гастроскопията. При нея се вкарва подвижна сонда през устата, преминаваща по хранопровода и достигаща стомаха и дванадесетопръстника. Използва се за оглед на лигавицата и вземане на биопсичен материал при необходимост. Освен с диагностична цел може да се използва и с лечебна.


Рискови места за създаване на входни врати на инфекцията са естествените стеснения по дължината на хранопровода и стомаха. Това са местата, където през микроскопични наранявания, предизвикани от преминаването на гастроскопа, където вирусът може да проникне в кръвообращението и да доведе до заразяване.


NEWS_MORE_BOX


При наличието на неадекватна дезинфекция на инструментариума вирусите се натрупват под формата на биофилм върху повърхността на инструментите. При последваща недостатъчна дезинфекция и/или стерилизация вирусите остават жизнеспособни и дори много малки количества от тях могат да причинят инфекция.


Оценката на епидемиологичния риск се сформира от активността на инфекциозния процес при предходно изследвания болен, имунологичното състояние на изследвания пациент, както и квалификацията на медицинския персонал и използването на подходящи дезинфектанти за целта.


Първите съобщения за предаване на инфекцията чрез ендоскопски процедури са след почти 30-годишен период на проучвания – от 1966 до 1992 г. В едно по-късно проучване от 2005 г. прогнозираната честота на инфектирани с хепатитен В вирус вече е определена като 1 на 10 милиона процедури.


Безусловното приемане на представените цифрови съотношения за потенциален риск означава подценяване на риска, тъй като обективността изисква пълна регистрация и отчетност на всички възникнали заразявания, което е невъзможно поради нерядкото асимптоматично протичане на инфекцията. Освен това е налице трудно установима връзка на случаи с предшестваща гастроскопия, ако през времетраенето на инкубационния период са настъпвали и други събития с подобен епидемиологичен риск.


Предотвратяването на заразяването с хепатит В при ендоскопски процедури е напълно възможно и постижимо при добра организация на диагностичната дейност, при надеждно снабдяване с консумативи, и най-важното – при адекватно, прецизно и точно проведена дезинфекция на апаратурата.