Три мутации в Епсилон коронавирусния шиповиден протеин значително намаляват неутрализиращия потенциал на антителата, формиращи се при ваксиниране или след прекаран Covid. Мутациите при този вариант на коронавируса му дават способност за пълно избягване на специфичните моноклонални антитела, използвани в клиниките и намалява ефективността на антителата в плазмата на ваксинирани.


За да разберат механизма, по който се случва това избягаване, учени визуализират инфекцията с този коронавирусен вариант. Те сравняват разликите му с оригиналния щам на пандемичния коронавирус и до какви промени водят измененията в него. 


Проектът е ръководен от лабораторията на катедрата по биохимия на медицинското училище към Вашингтонския университет в Сиатъл, Vir Biotechnology и Humabs Biomed.



От години лабораторията изследва молекулярната конформация и механизмите на инфектиране при подобни на SARS коронавируси, както и начините по които антителата блокират механизмите на инфекция и как новите варианти избягват тяхната защитна функция. 


Според изследователите вариантът Епсилон изгражда непряка и необичайна неутрализираща стратегия. 


Анализът им показва, че предшественикът на Епсилон варианта е възникнал до май 2020 г. в Калифорния. До лятото на 2020 г. той се разклонява в B.1.427 / B.1.429 линии.


Случаите на ковид от варианта нарастват бързо и скоро той става широкоразпространен в САЩ. Понастоящем е докладвано, че се среща в най-малкото 34 други държави. 


За да изучат устойчивостта на варианта Епсилон изследователите използват плазма на преболедували ковид и ваксинирани. Те установяват, че неутрализиращата сила на плазмата срещу него е намалена между 2-3,5 пъти.


Подобно на оригиналния SARS-CoV-2 Епсилон вариантът инфектира целевите клетки чрез шиповидния гликопротеин, който се намира на повърхността му. Учените откриват, че мутациите в Епсилон са отговорни за пренареждането на шиповидния гликопротеин в ключови места.
Визуализирането на тези мутации е помогнало на изследователите да разберат защо антителата имат затруднения при свързването с шиповидния гликопротеин.


Една от трите мутации повлиява рецептор-свързващия домейн на шиповидния гликопротеин. Тази мутация намалява неутрализиращата активност в значителна степен на антителата. 


Другите две мутации засягат N-крайния домейн на шиповидния гликопротеин. Учените установяват, че част от въпросния домейн е ремоделирана в следствие на мутациите, което и води до невъзможността на антителата да неутрализират вируса. 


Новоотрикрият механизъм засяга сигналния пептид, което според учените е изключително важно откритие. Според тях разкриването на механизмите за имунно избягване от коронавируса могат да помогнат за успешно противодействие на пандемията, също колкото и наблюдението на коронавирусните варианти и секвенирането на РНК.


Изследването е подкрепено от Националния институт по алергии и инфекциозни болести към National Institutes of Health (NIH) на САЩ.

 

Може да се намери в сп. Sience.

 

Източник:

SARS-CoV-2 immune evasion by the B.1.427/B.1.429 variant of concern | Science (sciencemag.org)