Ако човек е ХИВ-позитивен, това не означава, че е болен от СПИН. Добре е да се знае, че заразяването с вируса ХИВ е основна причина за развитие на СПИН, но човек не се разболява веднага след прихващане на вируса.

 

В някои случаи ХИВ-вирусът може да престои в организма в инертно и неактивно състояние с години. Това е причина много хора да са носители на вируса, но да живеят много години след заразяването, без да им е поставена диагноза СПИН. А такава диагноза не им е поставена, просто защото те все още нямат СПИН. А може и никога да не го развият.


 

Синдромът на придобита имунна недостатъчност се развива едва след като ХИВ-вирусът се активира и провокира инфекция. Със съвременните методи на лечение ХИВ-позитивен човек може изобщо да не развие животозастрашаващия синдром.

 

В стандартния случай трансформацията от преносител на ХИВ до болен от СПИН може да отнеме различно време, защото зависи от много фактори. Най-често вирусът ХИВ се активира вследствие развитие на странична инфекция, т.е. когато ХИВ-позитивен човек се разболее от друга форма на инфекциозно заболяване, дори то да е леко.

 

NEWS_MORE_BOX

 

За да се говори за реално развитие на СПИН, са необходими няколко условия. От ключово значение е у пациента да се наблюдава суперинфекция, т.е. едновременно развитие на повече от едно инфекциозно заболяване. Друг показателен за развитие на СПИН фактор са ниските нива на CD4 лимфоцитите. Това са специфични имунни компоненти, които ХИВ-вирусът унищожава. Има ясно регламентирана минимум на количеството CD4 клетки в кръвна проба на здрав човек. При ХИВ-позитивен пациент, при който се установят нива на тези клетки под критичния минимум, може да се говори за СПИН.

 

Фактите говорят, че може да минат години преди преносител на вируса да се разболее от СПИН. Възможно е обаче това да стане и много по-скоро. От ключово значение и заразяването с ХИВ да се диагностицира в максимално ранен стадий и да се премине на поддържащо лечение, супресиращо активността на вируса.

 

Затова Световният ден за борба със СПИН е повод да се подчертае за пореден път огромното значение на профилактичните изследвания за успешното овладяване на това заболяване преди то да е преминало във фаза, в която е неовладимо.