Дегенерирането на макулата се наблюдава в напредналата възраст и представлява мултифакторно заболяване, чиито механизми остават неясни.

 

Макулната дегенерация, свързана с възрастта, е основната причина за необратима загуба на зрението. Тя се характеризира с прогресивна дегенерация на централната зона на ретината, която позволява детайлното виждане, необходимо за четенето и разпознаването на обекти и лица.


 

Началните стадии често нямат симптоматична изява. Пациентът може да има затруднения в зрението при недобре осветена среда. Трябва да се подчертае, че 50% от пациентите с макулна дегенерация в начален стадий не развиват никога заболяването в напреднал стадий.

 

Има две форми на напреднала макулна дегенерация: атрофична форма, която прогресира бавно и причинява бавна загуба на зрението и влажна форма, която се характеризира с формирането на нови кръвоносни съдове в ретината.

 

От 2006 г., лечението на влажната макулна дегенерация е много подобрено с прилагането на анти-ангиогенна терапия или така наречената anti-VEGF терапия, която предотвратява образуването на нови съдове. Засега няма ефективно лечение за атрофичната форма на макулна дегенерация.

 

Генетичните фактори имат важно значение в развитието на заболяването, но все още не е ясно как гените, които унаследяваме от родителите си, участват в отключването на заболяването. Определени генни варианти се появяват в популацията, докато не се появят генни мутации при определени индивиди, които дават предимство за оцеляване и по този начин стават все по-чести в популацията в следващите поколения.

 

Двата най-важни генетични варианта, които са свързани с макулната дегенерация, зависими от стареенето, се наблюдават при 10% от населението на Франция и при 30% от пациентите с диагностицирана макулна дегенерация. Следователно може да се каже, че тези генетични варианти са рискови фактори за развитие на заболяването.

 

Порочен кръг

Проучванията на Института по зрението са установили връзката между генетичните варианти и натрупването на клетки на имунната система – макрофаги в слоя на фоторецепторите, които дегенерират при атрофичната макулна дегенерация.

 

В здравото око, в слоя на фоторецепторите не се наблюдават макрофаги. Фоторецепторите са чувствителни на токсични вещества, които макрофагите могат да освободят, за да елиминират микробите.

 

Проучването е открило, че генетичните варианти, свързани с макулната дегенерация, правят макрофагите по-устойчиви на елиминацията в слоя на фоторецепторите.

 

Истински порочен кръг се очертава, в който клетките на ретината стават жертва на вредното въздействие на макрофагите, но в същото време събират по-голямо количество макрофаги, което от своя страна води до дегенериране на фоторецепторите.

 

Генетичните варианти, свързани с макулната дегенерация, предизвикват повишен възпалителен отговор, но поради тази причина най-вероятно тези генетични варианти са били селекционирани по време на еволюцията на човека.

 

Повишеният възпалителен отговор е бил по-добре адаптиран за неутрализирането на микробите и за оцеляването при инфекции, което е допринесло за задържане на тези генетични варианти и предаването им в поколението.

 

В сегашния свят, с увеличението на продължителността на живота ни, ние плащаме това, което е било полезно за предците ни и което им е помогнало да оцелеят, с много силно и разрушително за зрението ни възпаление.

 

Намаляването на активността на макрофагите би забавило прогресията на макулната дегенерация. Това заключение е направено при наблюдавано забавяне на развитието на заболяването чрез дейности, намаляващи активността на макрофагите – спиране на тютюнопушенето, здравословно хранене и физическа активност.

 

Елиминирането на макрофагите чрез фармакологично лечение би могло да бъде ключовото решение за ефективното лечение на атрофичната макулна дегенерация.

 

Източници:

www.lefigaro.fr