Всекидневно сме изложени на редица различни токсини и химикали в заобикалящата ни околна среда. Според хипотезата за епителната бариера излагането на много от тези вещества уврежда епитела, тънкия слой клетки, който покрива повърхността на нашата кожа, белите дробове и черва. Дефектните епителни бариери са свързани с нарастване не само на алергичните, но и още на автоимунни, невродегенеративни и психиатрични заболявания.


Епителните клетки образуват покритието на повечето вътрешни и външни повърхности на човешкото тяло. Този защитен слой действа като защита срещу „нашественици“ (чужди за нашето тяло агенти) - включително бактерии, вируси, токсини от околната среда, замърсители и алергени. Ако кожните и лигавичните бариери са повредени чужди агенти проникнат в тъканта и могат да причинят както локално, така и хронично възпаление.


Според Cezmi Akdis, директор на Швейцарския институт за изследвания на алергиите и астмата хипотезата за епителната бариера предполага, че уврежданията ѝ са отговорни за до два милиарда хронични, неинфекциозни заболявания. През последните 20 години изследователи само от този институт публикуваха над 60 статии за това как различни вещества увреждат епителните клетки на редица органи.



Хипотезата за епителната бариера дава обяснение защо алергиите и автоимунните заболявания се увеличават от десетилетия - те са свързани с индустриализацията и урбанизацията. Днес много хора са изложени на широк спектър от токсини, като озон, наночастици, микропластмаси, почистващи препарати в домакинството, пестициди, ензими, емулгатори, фин прах, изгорели газове, цигарен дим и безброй химикали във въздуха, храната и водата.


Локалните епителни увреждания на кожата и лигавичните бариери водят до алергични състояния, възпалителни нарушения на червата и цьолиакия. Но нарушаването на епителната бариера може да бъде свързано и с много други заболявания, които се характеризират с промени в микробиома.


Освен това дефектните епителни бариери също са свързани с невродегенеративни и психиатрични заболявания като болестта на Паркинсон, болестта на Алцхаймер, нарушения на аутистичния спектър и хронична депресия, които могат да бъдат предизвикани или влошени от отдалечени (в други органи) възпалителни реакции и промени в микробиома на червата.


Новите терапевтични подходи могат да се съсредоточат върху укрепване на тъканно специфичните бариери, блокиране на бактерии или избягване на колонизация от патогени.


Източници:
https://www.sciencedaily.com/releases/2021/05/210506105352.htm
Cezmi A. Akdis.
Does the epithelial barrier hypothesis explain the increase in allergy, autoimmunity and other chronic conditions? | Nature Reviews Immunology, 2021; DOI: 10.1038/s41577-021-00538-7