Шведско изследване от 2013 година, публикувано в журнала JAMA Internal Medicine посочва статистическа обвързаност между появата на бъбречни камъни и приема на витамин С сред 23 000 шведи. Тяхната медицинска история била проследена за период от 11 години, чрез което се установило, че мъжете приемащи завишени количества витамин С били подложени на двойно по-висок риск от развитие на камъни в бъбреците, спрямо мъжете приемащи мултивитамини или неприемащи витаминови добавки. При жени, подобна зависимост не била установена.
 
Средностатистически, мъжете имат нужда от 90 милиграма витамин С дневно, а жените от 75 мг. Витамина е важен за производството и поправката на съединителни тъкани, кожни и костни клетки и помага на тялото да усвоява желязо от приетата храна.
 
Хранителни източници като цитрусови плодове и свежи зеленчуци могат да задоволят напълно тези нужди, но витаминовите добавки често доставят количества от 5 до 10 пъти над необходимите за деня.
 
Много хора смятат, че завишения прием на витамин С може да предотврати развитието на настинки и простудни заболявания, да стимулира силно имунната система, да детоксикира тялото, да защити и предпази сърцето и дори да се бори с раковите образувания. Към днешна дата, обаче, няма нито една общоприета и научно коректна научна разработка, която да потвърждава тези свойства на витамин С.
 
NEWS_MORE_BOX
 
Витамина действително има свойството да подсилва някои имунни защити, но не и в степен, отговаряща на обществените нагласи.
 
Всъщност, нито една от гореизброените ползи на витамина не е 100% доказана, но вредите от прекомерната му употреба са. Освен шведското изследване, подобни данни за влиянието при мъже се докладват и от д-р Гари Кърхан и екипа му от Харвардсия колеж по Обществено здраве. Според техните наблюдения, бъбречни камъни най-често се формират при взаимодействията на калций и оксалат. Метаболизирането на витамин С при някои мъже води до отделянето именно на оксалат – колкото повече витамин С се приема, толкова повече оксалат може да се натрупа в телата им, а количеството натрупан оксалат е правопропорционално на риска от развитието на бъбречни камъни.