Витамините, както е известно, са нутриенти, нуждите от които са минимални, но и в такава доза – изключително ценни за физиологията на организма. Липсата или недостигът на някои от тях се свързва с патологични състояния, някои от тях описвани още преди изолирането на самите витамини. Именно екзогенното им приложение чрез естествени източници или синтетично изготвени препарати осигурява лекуването на такива заболявания.

Днес все повече стават достъпни различни комбинации от витамини, със или без минерални вещества, прилагани за укрепване на имунната система, за подобряване на общото състояние, повдигане на тонуса, оптимизиране на физическата и умствена работа. Дали безразборното им приложение има ефект или не – това все още е обект на спор. Един от най-масово използваните витамини, особено в борбата с простудните и остри инфекциозни заболявания, типични за есенно-зимния сезон, е аскорбиновата киселина.

Витамин С е водно-разтворим витамин, с ключова роля в борбата с оксидативния стрес, както и кофактор за някои ензими, ангажирани в синтезата на колагена, обмяната на мастните киселини и енергийното обезпечаване на биохимичните процеси и др.

Множество приложения на витамин С са обсъждани от медицинска гледна точка, но на този етап, за съжаление не за всички от тях разполагаме със солидни и неоспорими научни доказателства.

Както вече стана въпрос, аскорбиновата киселина има отношение към функцията на някои ензими, играе ролята на техен кофактор. Една от познатите роли е участието му в синтезата на колагена – а именно хидроксилирането на аминокиселините, участващи в неговия състав. Колагенът е основен компонент на съединителната тъкан, а тя присъства в една или друга степен навсякъде в организма ни. Това се отнася и до стената на кръвоносните съдове. Именно тяхната чупливост и кървенето са признаци на заболяването скорбут – класически пример за авитаминоза С. Такава възниква при отсъствието на пресни хранителни продукит в менюто или недостатъчният им прием в условия на повишени изисквания от страна на организма. Кървенето от венците е най-чувствителния белег за хиповитаминоза С.

Друга важна роля на аскорбиновата киселина, особено актуална през последните десетилетия, е тази на антиоксидант. Антиоксидантите са вещества, които елиминират високо реактивоспособните свободни радикали. Те са считани за една от компонените в патогенезата на атеросклерозта, исхемичната болест на сърцето, диабета, хроничните възпалителни заболявания, злокачествени такива и процесът на стереене изобщо.

По отношение коронарните заболявания има данни, че подобрява кръвообръщението на миокарда, но за потвърджаването на този факт са необходими още клинични изпитвания. Със сигурност се знае, че аскорбиновата киселина няма отношение към сериозни рискови фактои за исхемичната болест на сърцето като високия холестерол, хипертонията, дисгликемията и др. Също така няма доказателства, че витаминът има протективна роля върху друга изява на атеросклерозата – мозъчносъдовата болест.

Инфекциите на горните дихателни пътища и пикочните пътища са едни от най-често наблюдаваните в клиничната практика. По отношение простудните заболявания, ангажиращи респираторния тракт, клиничните проучвания сочат, че приемът на витамин С няма изключителен статистически значим ефект върху превенцията, нито върху тежестта на симптомите и продължителността на изявата им. Такъв обаче има при лица, пребиваващи в крайно неблагоприятни климатични условия или други рискови обстоятелства като физическо претоварване например.

Що се касае до цистити и уретрити, има данни, че аскорбиновата киселина има протективно действие, особено при бременност, но за да потвърдят този факт, медиците се нуждаят от по-подробни проучвания. Същото се отнася и за неспецифични вагинални инфекции.

Превенцията на злокачествените заболявания включва консумацията на широка гама от естествени хранителни продукти, доколкото това е достъпно днес. Със сигурност придържането към диета, богата на плодове и зеленчуци, има благоприятен ефект въхру здравето и заболеваемостта. Дали това се дължи точно на витамин С не можем да кажем със сигурност. Най-вероятно приносът в тази насока е комплексен предвид високото съдържание и на други витамини, минерали, фибри в тези храни, както и ограничаването приемът на прости въглехидрати и мазнини чрез придържането към такъв хранителен режим.

Витамин С благоприятства усвояването на желязото и в този ред на мисли приемът му, включително под формата на портокалов сок е индициран при желязодефицитни състояния.

Приеманите чрез хранителни източници количества витамин С са безопасни за здравето. Приложението на аскорбинова киселина и под формата на медикаменти също е безопасно в разумни количества. Описвани са все пак и случаи на гадене, повръщане, парене зад гръдната кост, мускулни крампи, главоболие.

Препоръчваният дневен прием за витамин С е около 90 мг. за мъже, 75 мг. за жени над 18 г., до 85 по време на бременност и 120 мг. – при кърмачки. В детска възраст изискванията са различни в завсимост от възрастта. По-високи през първата година – 40-50 мг., и по-ниски през следващите две- три – от 15 до 25 мг., постепенно увеличаващи се с напредване на възрастта.

Високите дози витамин С могат да обусловят нефролитиаза, гастрит, тежка диария, понякога и световъртеж, главозамайване. Той подкиселява рН-то на организма, което се отразява неблагоприятно при лица, страдащи от цироза, подагра, тубулопатии, пароксизмална хемоглобинурия.