Проучване на екип от университета в Охайо, САЩ, разкрива, че витамин D3 може да предотврати усложненията и дори да компенсира част от последствията при хора с диабет, атеросклероза и хипертония (високо кръвно налягане). Удължаването на деня и повечето слънчеви часове предоставят много удобна възможност да си набавим високи дози от този витамин, който се синтезира в кожата под влияние на слънчевите лъчи.

 

Витамин D3, известен и като холекалциферол, се асоциира основно с костното здраве и обмяната на калция в организма. Много проучвания през последните години обаче установяват, че голяма част от хората с инфаркт или инсулт имат траен дефицит на витамин D3. Това не означава, че тези усложнения на високото кръвно налягане са директно провокирани от ниските нива на витамина. Счита се обаче, че хроничният му дефицит е силен провокиращ фактор за поява на опасните усложнения.


 

За установяване ефекта на витамин D3 учените ползват възможностите на нанотехнологиите. С помощта на наносензори те проследяват механизмите на вазимодействие на холекалциферола с ендотелните клетки, покриващи вътрешната страна на кръвоносните съдове. Установяват, че витемин D3 е мощен стимулатор на секрецията на азотен оксид – сигнално вещество, регулиращо свиването на съдовете, потока на кръвообращението и предпоазващо от формирането на тромби.

 

Наред с тези му действия се установява и че витамин D3 действа като антиоксидант за намаляване на оксидативния стрес върху структурите на сърдечносъдовата система.

 

NEWS_MORE_BOX

 

На база на тези наблюдения американските учени установяват, че витамин D3 може да предпази от всички опасни усложнения на високото кръвно налягане и дори да възстанови някои от последствията върху кръвоносните съдове. Позитивен ефект от витамина се наблюдава и при диабет, когато ендотелът на съдовете е основен потърпевш от високите нива на кръвната захар и последствията може да включват формиране на тромби.

 

Тези открития предлагат възможност за много достъпна превенция и лечение на голяма част от сърдечносъдовите заболявания и техните усложнения. Учените са обнадеждени, защото вместо да се разработват нови типове лекарства, проучването им показва, че такова лекарство вече е налично, при това във форма, в която всеки човек може да си го синтезира сам.