Класическата представа за витамин е молекула, която е жизнено важна, но организмът не може сам да си я синтезира най-малкото в достатъчно количество, поради което се налага внасянето ѝ отвън. В този случай витамин Д не отговаря напълно на определението, тъй като под действието на ултравиолетовите лъчи той се синтезира в кожата.


Известно е значението му за здравето на костите, зъбите и мускулите. Но тези класически представи значително се обогатиха през последните години. Неговата стойност се допълва с ролята му при превенцията на бактериални и вирусни инфекции, дегенеративните процеси, туморогенезата.


Данни от различни проучвания показват подобрение състоянието на пациенти с шизофрения, при които към терапията е бил добавян и витамин Д. Проучвания върху пролетната умора показват, че при пациенти, при които симптомите са изразени и те пречат на ежедневната дейност се установяват много ниски нива на витамин Д – значително под долна референтна граница.



Като основна причина се посочва пониженото слънцегреене и излагане на слънце през зимните месеци, което е основен фактор за синтеза на витамин Д в организма.


Най-тежкото състояние е дефицитът – под 25 нмол/л. Изразена недостатъчност е между 25-50 нмол/л. За състояние на необходимо и достатъчно количество в организма се приема от 80 до 250 нмол/л при липса на туморни, автоимунни и хронични инфекциозни заболявания, при които се препоръчват по-високи горно-гранични стойности.


NEWS_MORE_BOX


През топлите месеци за набавяне на витамина е достатъчно излагането на слънце в рамките на 20-30 минути, поне 5 дни в седмицата. От значение е кожата да е в пряк досег със слънчевите лъчи, а не през стъклото на прозорците.


Храната доставя до 5-10% от необходимото дневно количество. През месеците на намалено слънцегреене от ноември до април се препоръчва суплементация – приемът на добавки с витамин Д. Като най-ниските му стойности са през март и април, с което се свързва пролетната умора и по-изразената податливост на имунната система на инфекции.