Западнонилската треска е заболяване, което се среща при хора и животни, причиняващо се от вирус, принадлежащ към семейство Flaviviridae. Основни преносители на причинителя са комари от род Culex, към които принадлежи и тигровият комар. Второстепенна роля като вектор имат кърлежите. Боледуват основно птици, но също така хора, кучета, котки, прилепи и други.


До средата на ХХ век Западнонилската треска се е срещала единствено в тропическите и субтропическите области на Африка и Азия. За пръв път вирусът е изолиран през 1937г. при пациентка, приета с висока температура (в провинция Западен Нил, Уганда). В последните години вирусът активно разширява областите си на разпространение. В България вирусът е изолиран за първи път през 60-те години на ХХ век от комари, в района на езерото Сребърна и Бургаското езеро.


Пикови месеци за увеличаване популациите на тигровите комари в Централна Европа са от май до септември. Поради бързопреходната виремия (откриване на вируса в кръвта) заразяването от човек на човек посредством ухапване от комар, макар и теоретично да е възможно, на практика не се осъществява.



Описани са случаи на заразяване на новородено от инфектирана майка при кърмене (вируси се откриват в майчиното мляко) или трансплацентарно - по време на бременността плодът се заразява от вируси, преминаващи през плацентата. Два са описаните случаи към днешна дата на инфектирани на пациенти от донорски стволови клетки след трансплантация.


Инкубационният период при хора варира в рамките на 3 – 14 дни, но средната продължителност е 3 – 6 дни. При лабораторни изследвания се търсят антитела в кръвни серуми. Използват се методите на имунохистохимия или ELISA.


Към днешна дата все още се работи по ваксина срещу вируса на Западнонилската треска.


Глобалното затопляне е една от предпоставките за бързото разпространение на заболявания като Западнонилската треска, които са били класифицирани като екзотични или тропически. Но това далеч не е единствената причина. Голям брой хора ежедневно се придвижват до различните краища на света в рамките на часове. По този начин се създава предпоставка не само за пренасяне на различни инфекциозни причинители, но и до установяването им в районите, до които са достигнали.