В съвременната класификация грипните вируси се разделят на 3 рода – тип А, В и C. Грип при човека се предизвиква от грипните щамове от тип А (основно) и тип В (в по-малка степен).


Вирусът на грипа е РНК вирус. Неговата обвивка е представена от двоен липиден слой, от вътрешната страна на който се намира мембранен протеин, който е специфичен за различните щамове (типово-специфичен антиген). На външната повърхност на липидната мембрана се разполагат два вида гликопротеини, всеки от които е с характерна структура. Означават се като хемаглутинин и неураминидаза.


Хемаглутининът обуславя способността на грипните вируси да се прикрепват към повърхността на възприемчивите клетки и през мембраните им да проникват в цитоплазмата. Този процес се осъществява чрез свързване на специфични рецептори, с които клетката разполага.


 

Хемаглутинационната реакция се използва за доказване на вируса на грипа. При наличие на специфичен противогрипен серум тази реакция се потиска.


Вторият протеин – неураминидазата се съдържа във външната обвивка и има отношение към излизането на вирусните частички от клетката хазяин.


Характерна особеност на грипните вируси е голямата им изменчивост. Малките антигенни промени се означават като като антигенен дрифт и са резултат от мутации в гените, които отговарят за синтеза на хемаглутинини и неураминидаза. Те са причина за възникване на локални епидемични взривове.


Големите антигенни промени, от своя страна, се наричат антигенен шифт и са резултат от пренареждане на гени между човешки и животински вируси, в условия на смесена инфекция. Те са причина за възникването на грипни пандемии, възникващи през около 10 години.


Вирусите на грипа са слабо устойчиви при попадане във външна среда. Използващите се дезинфектанти ги унищожават за минути. Заразяването се осъществява по въздушно-капков път.

 

Входна врата са горните дихателни пътища. Инкубационният период е кратък – 1-2 дни. Симптомите настъпват с рязко влошаване на състоянието – болният може да посочи не само деня, но и приблизителен час на проява на първите симптоми.


Преболедувалите придобиват типовоспецифичен имунитет, който е с кратка продължителност – в рамките на 1 до 3 години.