Отдиференцирането на една бактериална от вирусна инфекция в немалка част от случаите се оказва трудна задача.

 

Същевременно докато лечението при заразяване с вируси е основно симптоматично, то при бактериалните инфекции се прилагат специфични антибиотици, към които микроорганизмите показват чувствителност. Поради тази причина е с важно значение определяне на причинителя и съответно предприемане на адекватното лечение.



Предписването на антибиотик при вирусни инфекции е ненужно и е предпоставка за развитие на антибиотична резистентност.


Вирусите са най-примитивната форма на живот. Те се състоят само от генетичен материал (ДНК или РНК), покрит с обвивка от белтъчни структури. За разлика от бактериите, вирусите са много по-малки и задължително се нуждаят от чужда клетка за размножаването си. Освен това повечето вируси са патогенни - болестотворни, за разлика от бактериите. От своя страна, повечето бактерии са безопасни за нас, а някои от тях, например лактобактериите, носят ползи за организма – допринасят за локалния имунитет, подобряват храносмилането.


До известна степен лекарят може да се ориентира за вида на причинителя по анамнезата, физикалния преглед и изследванията, които назначи, ако прецени за необходимо.


Често симптомите при двата вида инфекции са сходни - повишена температура, отпадналост, кашлица, повръщане и/ или диария, с които се цели елиминиране на причинителя от организма.


Обикновено повечето вирусни инфекции протичат сравнително по-леко от бактериалните. Симптомите са най-силно изразени в първите 1-3 дни, като постепенно намаляват по интензитет.


Търсят се белези и симптоми, специфични за даден причинител, например характерен обрив при варицела или скарлатина. При липса на такива, какъвто е преобладаващият брой случаи, лекарят назначава допълнителни изследвания. Характерно при повечето бактериални инфекции са гнойните, жълти или жълто-зелени секрети, докато при вирусни инфекции на дихателните пътища секрецията е белезникава и водниста.


Промените в пълната кръвна картина могат да насочат дали се касае за вирусна или бактериална инфекция. При бактериална се наблюдава увеличение на броя на левкоцитите, дължащ се основно на повишаване дела на гранулоцитите. При вирусна инфекция левкоцитите са понижени, като може да е налице лимфоцитоза – увеличен брой на лимфоцитите.


С-реактивният протеин (CRP) е широко използван и много чувствителен маркер за наличие на възпаление. Стойностите му се повишават още на 6-ия час от началото заболяването и не зависи от времевия диапазон, в който се взема кръвта за изследване (сутрин, вечер, преди или след хранене).


Този белтък се синтезира в черния дроб и участва в имунната защита. Референтите стойности са до 5 mg/l. Важно е да се знае, че при пушачи и хипертоници, както и при хора с ревматоиден артрит стандартно се срещат по-високи нива на този протеина.


Недостатък е ниската специфичност на маркера – той се повишава както при бактериални, така и при вирусни инфекции, също така при ревматоиден артрит, изгаряния, тъканен разпад (например тумори), травма и други. Няма единно мнение за разграничителните нива на показателя при различни заболявания. Най-общо повишени стойности до 30 mg/l говорят за вирусно заболяване, докато тези над 60 mg/l – за бактериална инфекция. При антибиотично лечение стойностите на CRP бързо спадат, ако се касае за бактериална инфекция.


В рамките на 24 часа след появата на първите симптоми при изследване на този показател може да се установи дали се касае за остра вирусна или бактериална инфекция.