Хепатитът представлява най-общо казано възпалително измененение в структурата на черния дроб. Честа причина за възпаление са т. нар. хепатотропни вируси – с афинитет към чернодробните клетки, но те не са единственият етиологичен причинител. Значение имат още някои медикаменти, които оказват токсично действие върху черния дроб, алкохол, тежки метали и други.


При острия вирусен хепатит, причинен от първично хепатотропни вируси, в инкубационния период аминотрансферазите (основните чернодробни ензими) са в норма. В продромалния стадий – настъпващ след изтичане на инкубационния период и характеризиращ се с неспецифични симптоми, е налице стръмно покачване на чернодробните ензими, което повишаване предшества увеличението на билирубина в кръвта.


При проявата на пожълтяване на кожата и видимите лигавици и първата седмица след това стойностите на чернодробните ензими са с най-високи стойности – АЛАТ се повишава от 5 до 100 пъти над нормата, а АСАТ от 3 до 100 пъти над горна референтна граница.



При повишаване на АЛАТ над 15 пъти и АСАТ над 10 пъти над горна референтна граница в до 80% от случаите се касае за остър вирусен хепатит. При стойности по-ниски от посочените в преобладаващия процент от случаите се касае за чернодробно заболяване, свързано с холестаза – стоп в оттичането на жлъчен сок, поради запушване на жлъчните пътища.


Понижаващите се стойности на аминотрансферазите не винаги показва подобрение. При фулминантно протичащия хепатит (изключително остро и тежко) чернодробните ензими спадат, но стойността на билирубина продължава да нараства. При деца протичането на острия вирусен хепатит без да е налице иктер е по-често, отколкото при възрастни.


Неусложнените форми протичат с умерено повишаване на ГГТ – гама-глутамилтрансфераза (между 100 и 300 U/I). Стойностите му се понижават на 3-4 седмици, което е значително по-бавно от понижението на трансаминазите. Стойностите на ГГТ и АЛАТ се проследяват на 10-12 седмица и след това до нормализирането им.


Стойностите на ГГТ се нормализират последни при хепатит С, доакто при хепатит В и D в 2/3 от случаите последна се нормализира стойността на АЛАТ. Продължително повишените стойности на ензимите говори за хронифициране на процеса.


Хепатит А може да протече без пожълтяване на кожата и видимите лигавици при 20-30% от възрастните, докато при деца протичането без иктер е в до 90% от случаите под 5-годишна възраст. При него не е налице хронифициране, както и продължително вирусоносителство. Симптомите продължават в рамките на 2-3 седмици.


Аминотрансферазите се понижават около 6 седмица от началото на симптомите. При 5-10% от възрастните инфекцията може да протече протрахирано или на тласъци. Налице са повишени стойности на чернодробните ензими и HAV-IgM антитела, които не се понижават за период от поне една година.


При възрастни над 65-годишна възраст са наблюдавани тежко протичащи холестатични форми с масивно покачване стойностите на аминотрансферазите и висок билирубин в продължение на месеци. Пробата за специфичен вирусен антиген за хепатит А в изпражнения се позитивира на 1-2 седмица след заразяване. Антителата, характерни за острата фаза – IgM в серум са с най-висока стойност през първата седмица от началото на симптомите. Понижават се през втората седмица и се нормализират на четвъртата.


По-късно се повишават и IgG антителата, които са маркер за преболедуване и осигуряват пожизнен имунитет. Те започват да се повишават на втората седмица след началото на симптомите и достигат най-високи стойности на 3-4 седмица. Нормализирането на стойностите им най-често се отчита на 7-8 седмица от началото на симптомите.