Треската Денга, наричана още „трошаща костите треска“ е инфекциозно заболяване, което се предава чрез комари и има вирусна генеза. Първите случаи са описани 60-те години на 19 век. Болестта се превръща в световен проблем по време на Втората световна война. Към днешна дата по данни на СЗО драматично е нарастнал броят на случаите през последните десетилетия.


Заболяването е характерно за тропичните и субтропичните райони, но може да се разпространява и до по-отдалечени точки - при пренасяне на заразени комари със самолети, параходи, както и чрез хора при заразяване в ендемичните за заболяването райони.


В Европа, както и в нашата страна, е доказано разпространението на Aedes albopictus комари, което прави възможно разпространението на инфекцията при наличие на болни лица. Този вид комари са активни предимно през деня, а едно ухапване е достатъчно, за да се зарази човек.



Резервоар на инфекцията в джунглите са различни маймуни, а в градовете - болните хора в първите 4-5 дни от заболяването. Комарите стават заразни 8 до 14 дни от ухапване на заразено животно или човек. Вирусът не повлиява продължителността на живота на заразените комари, те остават заразни до края на живота си.


При попадане в околната среда вирусът е слабо устойчив на външни влияния. Съществуват четири различни щама на вируса. Преболедуването на инфекцията от определен щам води до дълготраен щамово-зависим имунитет, което означава, че не се формира защита срещу другите вирусни щамове.


Входна врата на вируса е кожата – в мястото на ухапване. Вирусът на треската Денга може да се разпространява също и чрез заразени кръвни продукти и при донорство на органи. Ако лице, което е заразено дари кръв или органи, то реципиентът при кръвопреливане или трансплантация се заразява директно. Друг механизъм за предаване на инфекцията е от майката на детето по време на бременност или при раждане.


Детекцията на вируса е чрез лабораторни изследвания. Търсят се антигени на вируса, образувани антитела в заразения, чрез серологични изследвания или директно търсене на нуклеинови киселини на вируса – РНК.