Всеки е чувал фразата: „Няма безопасни лекарства“. При повечето медикаменти наред с основно им действие се проявяват и други ефекти, които често са нежелани. Те се получават при приложение на лекарствата в терапевтични дози. Повечето от тях са дозозависими и обратими (при намаляване на дозата и смяна на лекарството отзвучават). Понякога те могат да бъдат и животозастрашаващи (например мозъчен кръвоизлив, предизвикан от  антикоагуланти).

 

Странични ефекти, свързани с особености в механизма на действие на лекарството. Един от често срещаните нежелани ефекти е отслабване на вниманието и отслабване на условнорефлекторната дейност. Такива нежелани реакции предизвикват невролептиците, анксиолитиците, сънотворните и седативните средства, много от антиконвулсантите и др. Тези странични ефекти са от значение при определни професии – водачи на МПС, строителни работници, артисти, преподаватели и др. В повечето случаи алкохолът засилва този страничен ефект.


 

Нарушение на съня предизвикват кофеинът, централно действащите анорексигенни (сибутрамин), назалните деконгестанти (ксилометазолин, трамазолин), някои антиастматични, антидепресантите, леводопа, резерпин и т.н.

 

М-холинолитиците (атропин и др) намаляват слюнчената секреция, което води до неприятна сухота в устата (ксеростомия). Те предизвикват още зрителни смущения, задръжка на урина, запек. Атропиноподобни странични ефекти предизвикват и още: някои противоязвени медикаменти, трицикличните антидепресанти и МАО инхибиторите, някои невролептици.


Тахикардия е наблюдавана при лечение с М-холинолитици (атропин), кофеин (във високи дози).
Брадикардия може да се наблюдава при терапия с амиодарон, пропафенон, верапамил, бетаблокери.

 

При извършване на анестезия с халогенсъдържащи инхалационни анестетици (халотан и др) приемът на адреномиметици (фенилефрин, етилефрин, ксилометазолин, оксиметазолин, салбутамол, кленбутерол, амфетамин, кокаин, ефедрин, псевдоефедрин) и окситоцин могат да предизивкат аритмии, поради повишава не на чувствителността на определени рецептори в миокарда.

 

Сърдечна недостатъчност е наблюдавана при лечение с бета-блокери и глюкокортикостероиди.


Ортостатичнен колапс (причерняване при рязко изправяне) предизивкват лекарства, повлияващи съдовия тонус като клонидин, метилдопа, фенотиазинови невролептици, а също така лекарства, които  значително намаляват обема на циркулиращата кръв като интравенозно вливане на фуросемид (мощен диуретик).

 

Повишаване на артериалното налягане могат да предизвикат естрогенсъдържащите препарати, в това число повечето хормонални контрацептиви при продължителен прием. Други лекарства, които могат да повишат кръвното налягане са нестероидните противовъзпалителни, назалните деконгестанти (ксилометазолин, трамазолин, псевдоефедрин), антимигренозни, кортикостероиди, антидепресанти, кофеин и т.н.