Нежелани лекарствени реакции, свързани с механизма на действие на медикамента. Бронхоспазъм и влошаване на съществуваща астма може да се наблюдава при лечение с лекарства, водещи до освобождане на хистамин в тялото такива са морфин и атропин, а също така и бета-блокерите (пиндолол, пропранолол, метопролол и т.н.). Именно по тази причина тези лекарства не се използват за лечение на хипертония при пациенти с астма. Бронхоспазъм могат да предизвикат и голяма част от нестероидните противовъзпалителни – аспирин, индометацин, кетопрофен и т.н.

 

Нестероидните противовъзпалителни могат да предизвикат и сериозни стомашни смущения. Те са противопоказани за лечение на пациенти с гастрит и язви. Препоръките за тяхното приложение включват прием след нахранване, предписание от лекар и ограничено използване.


 

Обстипация предизвикат лекарства като М-холинолитиците, антидиаричните, калциевите блокери, което е причина за ограничено използване при възрастни хора на последните. Изследвания сочат, че честият прием на обезболяващи лекарства като ацетилсилицилова киселина и ибупорфен също може да доведе до затруднено изхождане. Някои антидепресанти също предизвикват обстипация. Антиацидите, съдържащи калций или алуминий са причина за трудно изхождане.

 

Странични ефекти, свързани с фармакокинетиката (механизмът на преработване и изхвърляне на лекарството от организма) на лекарствата. Кумулация – процес, при който лекарството има много дълъг плазмен полуживот и продължителният прием води до натрупване в организма до токсични нива. Медикаменти, които могат да кумулират са дигиталисовите гликозиди, соли на бром, барбитуратите, диазепам, нитразепам. Кумулирането е причина за предозиране на някои лекарства, което води до токсични прояви. За да се избегнат тези ефекти, дори при правилно подбрани дози и интервал се налага да се правят паузи по време на лечението.

 

Ензимна индукция. Познати са над 200 лекарства, предизвикващи повишаване активността на ензимите, които преработват лекарствата. Това води до понижаване на фармакологичната активност и ефективността на други лекарства, които се приемат едновременно с тези индуктори. Такива медикаменти са барбитуратите, омепразол, алкохол (хроничен прием), цигарен дим, карбамазепин и т.н.

 

Ензимна инхибиция. Познати са и медикаменти, които потискат активността на ензимите, които преработват лекарствата. Това води до забавяне на метаболизма, а от тук удължаване на ефекта и потенциална токсичност на лекарствата. Например пациенти приемащи метронидазол, не бива да консумират алкохол, тъй като се наблюдава повишаване на токсичността на алкохола.