Хепарините често се прилагат подкожно за лечение на бременни или пациенти с контраиндикации към оралните антикоагуланти (които могат да предизвикат вътрешни кръвоизливи и отлепване на плацентата). Редица пациенти продължават лечението след хепарин с орални антикоагуланти. При тях започва включване на орален антикоагулант два-три дни преди спиране на лечението с хепарин.

 

Прилагането на хепарин се свързва с някои нежелани лекарствени реакции. Една от най-честите е кървене, което първо се проявява като кръв в урината. Това най-често се дължи на предозиране на лекарството. При предозиране се прилага антидотът на хепарин – протамин сулфат. Рискови групи пациенти за лечение с хепарин са тези с язвена болест и хепертония. След лечение с хепарин е възможно да се наблюдават алергични реакции и понижаване на тромбоцитите.


 

Противопоказано е приложението на хепарин на пациенти с хеморагична диатеза, хеморагичен инсулт, анемия, бактериален ендокардит.

 

Лекарствени взаимодействия. Бета-лактамните антибиотици (пеницилин, ампицилин, карбеницилин и др) могат да потенцират ефектите на хепарин с риск от кръвоизливи. Пациентите на лечение с нитроглицерин проявяват резистентност към хепарин и се налагат по-високи дози, за да се лекува тромбемболична болест.

 

Нискомолекулярни деривати на хепарина. Enoxaparin – той се намира под формата на шприц-ампули по 2 мг/0,2 мл и 40 мг/0,4 мл за подкожно приложение. В сравнение с нефракционирания хепарин, Enoxaparin има по-силен антиагрегантен и по-слаб антикоагулантен ефект. Показан е за профилактика и лечение на тромбемболия.


Nandroparine – той също е под формата на шприц ампули. Проявява мощен и продължаващ около 18 часа антитромбозен ефект. Прилага се за профилактика на флеботромбози. Инжектира се подкожно в предно- или задностраничната част на корема в доза 0,3 – 0,6 мл 2 часа преди хирургична операция, а след това по един път дневно в същата доза.

 

Parnaparin. Отново продукт в шприц ампули, пригоден за подкожна употреба. Използва се за профилактика на тромбоза на дълбоките вени. Инжектира се подкожно в горния външен квадрант на седалищната област.

 

Класическият хепарин се прилага интравенозно за лечебна цел и подкожно за профилактика. Хепаринът е противопоказан при хеморагична диатеза, хеморагичен мозъчен инсулт, нарушения във функциите на бъбреците и черния дроб.