Водородният пероксид е широко използван антисептик и дезинфектант. Действа като мощен оксидант, образуващ свободни радикали, които увреждат жизнено важни клетъчни компоненти (мембранни липиди, белтъци, ДНК). В организма има ензими (каталаза), които „обезвреждат водородния пероксид като го разграждат до кислород и вода.

 

Водородният пероксид е с широк спектър на ефективност: вируси, бактерии, дрожди, бактериални спори. Въпреки почти универсалната си противомикробна активност съществуват т.нар. каталазопозитивни микроорганизми (стафилококи, микобактерии, туберкулозни бактерии, легионела и т.н.), които са устойчиви на действието на водородния пероксид.


 

Кислородна вода. Тя е най-популярният препарат от групата на окислителите и представлява 3% разтвор на водороден пероксид. При хора с вродена липса на каталаза (каквито са ескимоси и част от азиатците) в тъканите, кислородната вода предизвиква тежки некротични увреждания. Кислородната вода притежава антисептичен, кръвоспиращ, депигментиращ и механично почистващ ефект. Използва се за антисептична и кръвоспираща обработка на рани, за изплакване на устната кухина, в дерматологията, стоматологията и др. Основен недостатък на кислородната вода е настабилният разтвор и краткотрайното му действие.

 

Калиев перманганат. Водният му разтвор в зависимост от концентрацията е бледорозов до тъмно-виолетов. Калиевият перманганат е мощен оксилител, а освобождаващият се манганов оксид действа адстрингентно (затягащо) и противовъзпалително. Може да се използва за антисептична обработка на инфектирани рани (разтвор с концентрация 0,1 – 0,5%), за обработване на устната кухина (разтвор с концентрация 0,01 – 0,1%), разранени изгорени повърхности (2 до 5% разтвор), в гинекологичната и урологичната практика (0,02 – 0,1%). Любопитно е да се спомене, че калиевият перманганат се използва при ухапвания от отровни змии (0,1 – 0,5% водни разтвори) за стомашни промивки при остро отравяне с морфин. Той превръща морфина до неактивния оксиморфин.

 

Алкохол. Антисептичната активност на алкохола се свързва със способността му да уврежда клетъчните мембрани и да денатурира белтъците. Най-често използван е етанолът. Ефективни са водните разтвори на етанол между 50 и 95%. Концентрация под 30% е неефективна. Бактерицидният ефект настъпва в течение на 1 – 2 мин. Недостатък на алкохола е липсата на спороцидна активност и бързото снижаване на концентрацията за сметка на изпарението. В клиничната практика за антисептична обработка на кожата се използва 70% етанол. В хирургията се използва в състава на антисептични разтвори за хигиенна обработка на ръце.