През 2016 г. учени откриват, че могат да влияят на определени мозъчни сигнали посредством хормона киспептин. Тези сигнали са изцяло в услуга на сексуалната възбуда, което насочва учените към идея: виаграта остава в миналото, киспептинът заема нейното място.
 
Защо учените искат да предложат алтернатива на виаграта? Имат много причини за това: освен леките странични ефекти като главоболие, киселини и зачервяване на кожата, фотофобия и замъглено зрение, виаграта крие и по-големи рискове – болезнено продължителна ерекция, увреждане на слуха, опасни, дори фатални спадове в кръвното налягане и др. Повечето от тези ефекти се дължат на активното вещество във виаграта – силденафил
 
Силденафилът потиска ензим, който разгражда cGMP – цикличен гуанозин монофосфат – молекула с важно участие в контрола над кръвоснабдяването на пениса. За разлика от силденафила, киспептинът няма никакви взаимодействия с кръвоносната система, освен че я използва за транспорт до мозъка.
 
Киспептинът, познат още като метастазин, е открит през 1996 г. – първоначално са му приписани свойства за потискане на гените на метастазирали ракови образувания при меланом и рак на гърдата. Постепенно се разкрива обаче, че киспептинът е много повече. Той е естествен за тялото хормон, който стимулира отделянето на други полови хормони. Приема се, че нивата му рязко се покачват през пубертета, което води до отделянето на тестостерон, естроген и прогестерон у хората, карайки телата им бързо да навлизат в полова зрялост. След отшумяване на пубертета обаче, нивата на този хормон постепенно започват да падат.
 
NEWS_MORE_BOX
 
Приет чрез инжекция, той бързо достига до мозъка, където започва да действа. Ефектът му е доста бърз – активират се мозъчни невронни връзки, предаващи импулси за сексуална възбуда, както и цели мозъчни райони, свързани с възприятията за любов, романтика и нежност, стимулират се мозъчни центрове за награждаване и наслада. Едновременно с това се отчита рязък скок в настроението, покачва се самочувствието, депресивните състояния отслабват – това може да е основа за използването на киспептина при психоемоционални състояния възпрепятстващи сексуалната възбуда.
 
За разлика от силденафила, киспептинът може да бъде използван не само за третиране на биологични проблеми, но и на емоционални такива, които играят огромна роля при зачатието. Ефективен както при мъже, така и при жени, този хормон има потенциала да помогне на милиони хора.
 
Още интересни открития на научния екип, изследващ киспептина мога да се намерят в Journal of Clinical Investigation.