Варицелата или наричана още лещанка се причинява от varicella zoster virus, който принадлежи към семейството на херпесните вируси, от група алфа. Вирусът е ДНК и е неустойчив при попадане във външната среда. Термолабилен е - загива лесно дори при стайна температура. Дезинфектантите го унищожават бързо.
Варицелата е първичната проява на инфекцията. Проявява се основно в детска възраст, а контагиозният индекс достига до 90%. За разлика от това болните с херпес зостер са заразни в значително по-ниска степен – 10-20%, според различните източници. Погрешно е смятането, че те са незаразни. Болен от херпес зостер може да зарази неимунно лице, което да развие първичната форма на инфекцията – варицела, ако до този момент не е преболедувал от заболяването.
Източник на инфекцията са хората, които са най-заразни през последните дни от инкубационния период и в периода на обрива – преди образуването на корички. Инкубационният период варира между 10-21 дни. Входна врата са основно горните дихателни пътища – въздушно-капков механизъм на предаване, но също се среща и контактно-битов път – чрез контаминирани предмети, при ръкостискане. Този механизъм е значително по-рядко срещан, поради неустойчивостта на вируса в околната среда.
Херпес зостерът засяга предимно възрастни, които са преболедували варицела и вирусът се е запазил в огнищно състояние в нервните ганглии. Провокиращи фактори могат да бъдат травма, злокачествено заболяване, както и екзогенно – при контакт с болен от варицела или херпес зостер.
Изследват се везикуларна течност – от обривните лезии, провежда се също серологично изследване на кръвна плазма. Обикновено клиничната картина е типична до степен, че не се налага лабораторно потвърждаване. За проследяване разпространението на вируса се прилагат серологични изследвания за доказване на серумни антитела. Поради ниското им количество се използват специфични ELISA и имунофлуоресцентни тестове. Титърът на антитела се повишава при пореден рецидив на инфекцията.
На пазара се предлага жива ваксина срещу вируса. Към този момент се обсъжда включването и в имунизационния календар и формата под която да бъде прилагането и – като моноваксина или в комбинация с морбили, паротит и рубеола. Чужди източници дават статистика, според която приложението на четиривалентната ваксина – варицела, морбили, паротит и рубеола дава по-често обриви като реакция от ваксината, за разлика от тривалентната ваксина, в която не е включен варицелният компонент.
