Ефикасността и безопасността на ваксините са обект на непрекъснати изследвания - прилагането им при при огромен брой деца и възрастни изисква предприемането на изключителни мерки за сигурност. Всяка васкина преминава над 100 отделни теста за безопасност, преди да бъде пусната на пазара, а наблюденията над нея, ефекта и върху популацията, нивата на защита, които предлага и докладите за техни странични и дългосрочни ефекти непрекъснато се съблюдават от независими и държавни органи.
Един от най-нашумелите аргументи против безопасността на ваксините се корени в техния брой: през 1900 година широкоразпространена била само ваксината против дребна шарка, а през 2000 година, броя на задължителните ваксини в имунизационните календари на много държави достигал 11. Това включва близо 20 инжекции за поставянето им до 2-годишна възраст, които могат да се прилагат чрез 5 инжектирания за едно единствено посещение в лекарския кабинет. Това буди основателни подозрения за претоварване на имунната система - може ли тя да понесе подобно количество умъртвени, полужизнени и деактивирани патогени наред с помощните вещества във ваксините?
Подозренията се превръщат в уплаха и враждебност към ваксините, когато се познава само тази част на статистиката. За последните 100 години ваксините се развиват непрекъснато - те не само нарастват като брой, но се усъвършенстват и като медицински препарати.
NEWS_MORE_BOX
Основният показател за това развитие, освен доказаната им ефективност, е и промяната в броя на имуногенните протеини и полизахариди, съдържащи се във ваксините. През 1900 година, само във ваксината против дребна шарка се намирали над 200 протеинови единици, а между 1960 и 1977 година, ваксината срещу коклюш съдържала около 3000 белтъка. За сравнение - към 2000 година, общия брой протеини и полизахариди във ваксините срещу дифтерия, тетанус, коклюш, полиомиелит, заушка, рубеола, морбили, варицела, пневмококи и хепатит В бил между 123 и 126. Това натоварва около 1% от наличните в човешкото тяло имунни белтъци, които се заемат с разпознаването на чуждите съединения и изграждането на антитела за защита срещу тях.
Съществуват десетки съвременни държавни и независими изследвания, сочещи към безопасността на ваксините. Тези изследвания са одобрени от международата научна общност след като били подложени на множество методологични и фактологични проверки от десетки научни екипи по света. Липсата на връзка между ваксината срещу морбили и аутизъм е доказана от М. Хоринг (PLoS ONE. 2008; 3(9): e3140), Г. Бейрд (Archives of Disease in Childhood, 2008; 93(10): 832-837) и японското изследване на Т. Учияма ( Journal of Autism and Developmental Disorders, 2007; 37(2): 210-7), а единствените убедителни доказателства за причинно-следствена връзка между ваксината и аутистичните и последици са разгледани в обзора на Б. Диър (British Medical Journal, 2011; 342: 77-84), който прави обзор на изследванията на д-р А. Уейкфийлд, за когото се доказва, че е фалшифицирал данните си, за което били отнети медицинската му титла и правоспособност.
Разбира се, ваксините, като повечето лекарствени средства могат да доведат до появата на странични ефекти. При ваксината срещу морбили, най-честите странични реакции са зачервяване, сърбеж и локално възпаление и подуване в областта на инжектиране, развиват се при 8%-22% от ваксинираните и преминават до 2-3 дни. В по-редки случаи може да се развие висока температура, която отминава без усложнения. Тя може да настъпи при 5%-15% от ваксинираните между 7-ия и 12-ия ден след инжектиране. Кожните обриви засягат между 2% и 5% от ваксинираните и траят до 2 дни. Тежките странични реакции към тази ваксина могат да включват анафилактичен шок - според утвърдено от Световната здравна организация изследване (Bohkle K et al 2003), вероятността от възникването на подобни реакции е изчислена на 3,5 към 10 000 000 и се дължи на наличието на антитела срещу стабилизатора желатин. Възможно е и развитието на тромбоцитопения при имунокомпрометирани деца, с риск от 1:30 000 до 1:40 000, но тя е напълно податлива на третиране и отшумява без трайни последици.
Макар тези потенциални странични ефекти да изглеждат плашещи, те бледнеят пред чудовищността на заболяването - само до 1980, заразата отнема живота на над 2,6 милиона души всяка година, предимно - деца под 5 годишна възраст. Ефективността на ваксинопрофилактика свежда тези тежки статистики до 545 000 смъртни случая през 1990 година и 73 000 през 2014.
