Ново проучване, водено от Йейл, за първи път е идентифицирало кои рискови фактори водят до сърдечен удар или остър миокарден инфаркт при мъже и жени на 55 години и по-млади. Проучването е публикувано на 3 май в JAMA Network Open.
Изследователите са открили значителни полови различия в рисковите фактори, свързани с острия миокарден инфаркт и в значението на връзката между рисковите фактори и съдовия инцидент сред младите, което предполага необходимостта от специфична за пола превантивна стратегия.
Установено е, че хипертонията, диабетът, депресията и бедността имат по-силно влияние за настъпване на остър миокарден инфаркт при жените, в сравнение с мъжете.
Докато сърдечните пристъпи често се свързват с по-напредналата възраст, това базирано на популацията проучване случай-контрола изследва връзката между широк спектър от свързани с острия миокарден инфаркт рискови фактори сред по-младите.
Изследователите са използвали данни от 2264 пациенти с инфаркт на миокарда от проучването VIRGO и 2264 популационни контроли, съпоставени по възраст, пол и националност от Националния преглед на здравето и храненето.
Основната констатация е, че младите мъже и жени често имат различни рискови фактори.
Седем рискови фактора - включително диабет, депресия, хипертония, тютюнопушене, фамилна анамнеза за остър миокарден инфаркт, нисък доход на домакинството и висок холестерол - са свързани с по-голям риск от остър миокарден инфаркт при жените.
Най-голямо влияние има диабетът, следван от тютюнопушенето, депресията, хипертонията, ниските доходи на домакинството и фамилната анамнеза за остър миокарден инфаркт.
Сред мъжете тютюнопушенето и фамилната анамнеза за остър миокарден инфаркт са водещите рискови фактори.
Честотата на остър миокарден инфаркт при по-младите жени се е увеличила през последните години.
Анализът на популационния риск е използван за измерване на въздействието на различни рискови фактори на ниво население.
В проучването се е установило, че седем рискови фактора, много от които потенциално поддаващи се на промяна, заедно представляват по-голямата част от общия риск от остър миокарден инфаркт при млади жени (83,9%) и млади мъже (85,1%).
Някои от тези фактори – включително хипертония, диабет, депресия и по-ниски доходи – имат по-голямо влияние върху младите жени, отколкото сред младите мъже.
Изследователите са открили, че много традиционни рискови фактори, включително хипертония, диабет и висок холестерол, са по-разпространени при остър миокарден инфаркт тип 1, докато различните подтипове на остър миокарден инфаркт - включително остър миокарден инфаркт тип 2 - са по-рядко срещани.
Проучването е сред първите и най-големите в тази сфера, които изчерпателно оценяват връзките между широк спектър от предразполагащи рискови фактори и инцидентен остър миокарден инфаркт при млади жени и сравнима извадка от млади мъже.
Дизайнът на проучването включва също сравнима контролна група, базирана на населението от Националното проучване за изследване на здравето и храненето - програма за оценка на демографска, социално-икономическа, хранителна и свързана със здравето информация.
Тъй като честотата на заболеваемостта е ниска при младите хора, е необходимо много време, за да се прояви заболяването.
Поради тази причина изследователите често нямат данни за достатъчно случаи на остър миокарден инфаркт, за да направят изводи за рисковите фактори и тяхното относително значение при младите жени и мъже.
Установено е, че делът на по-младите хора, които са хоспитализирани за сърдечен удар, се увеличава.
Изглежда, че има обща тенденция остър миокарден инфаркт да настъпва по-рано в живота, така че превенцията на инфаркта при по-младите хора е особено важна.
Предишни проучвания показват, че факторите, свързани с женския пол, могат да бъдат свързани с риска от сърдечен удар, но има ограничени данни за жените под 55 години.
Очаква се да се проучат свързаните с женския пол фактори, включително анамнеза за менопауза, бременност, менструален цикъл и други, както и да се анализира дали това допринася за риска от инфаркт.
Референции:
https://dx.doi.org/10.1001/jamanetworkopen.2022.9953
https://dx.doi.org/10.1016/j.jacc.2014.04.054
https://dx.doi.org/10.1001/jamacardio.2016.0382