Изследването на урината е един от най-старите и най-разпространени диагностични методи, които се използват не само за диагностика на заболявания на бъбреците и пикочните пътища, но и при заболявания на редица други вътрешни органи и системи.


Какво представлява уринният седимент?

След получаване на пробата урина тя се подлага на центрофугиране, при което се утаяват съдържащите се в нея неразтворими компоненти. Това са червените кръвни клетки (еритроцити), белите кръвни клетки (левкоцити), плоски епителни клетки, кристали, хиалинни цилиндри и други.



Уринният седимент може да бъде определян и като „ексфолиативна биопсична проба”, която се отделя по естествен начин от пикочните пътища, но при промяна в количеството на съдържащите се клетки се насочва диагностичното мислене към съответната причина за наличните изменения.


Формените елементи, които се откриват в седимента могат да постъпват от бъбреците, но и от пикочопроводите или резервоарът за събиране на урина – пикочният мехур.


При здрав човек в сутрешна урина е нормално да бъдат открити до 3 еритроцита и до 5 левкоцита на зрително поле. По отношение на т. нар. цилиндри – те се установяват рядко. В зависимост от количеството на еритроцитите в урината се говори за микро- и макроеритроцитурия (макроскопска хематурия). При последната е налице видима промяна на цвета на урината, поради по-голямото количество кръв. В зависимост от степента на престоя на урината в пикочния мехур цветът ѝ може да варира от ясночервен, тъмнокафяв, до черен. При по-тъмна урина – проблемът идва от по-горно разположените отдели на отделителната система.


Повишеното количество на еритроцити в урината може да се дължи на хемофилия, тромбоцитопения (намалено количество на тромбоцитите), тромбоемболична болест, перитонит, апендицит, при лечение с антикоагуланти, хинин, нестероидни противовъзпалителни. Други причина могат да бъдат оперативни намеси, травми, в някои случаи и при бременност.


Често овладяване на основното заболяване води до изчезване на симптома хематурия (откриване на кръв в урината). В случаите, в които този симптом се дължи на медикамент се налага преустановяване на приема му.


Най-често хематурия се наблюдава при заболявания на бъбреците и пикочните пътища. Налице е при травма – била тя след хирургична манипулация, вземане на биопсия, катетеризация и други. По-редки причини са туморни процеси от доброкачествен и злокачествен характер.


При някои придобити или вродени аномалии – поликистоза на бъбреците, дистопия (подвижен бъбрек), единични кисти и други. Някои инфекциозни заболявания, които засягат бъбреците също дават симптом – откриване на еритроцити в урината. Пример за такова заболяване е туберкулозата.


Някои автоимунни заболявания на бъбреците, освен с откриване на увеличено количество белтъци в урината, се характеризират и с хематурия. Бъбречно-каменната болест също е сравнително честа причина – независимо от големината на конкрементите („камъните”).


Възможно е откриването на еритроцити в урината да бъде единичен симптом, но по-често е в комплекс с други симптоми, например болка. При по-тежки възпаления може да е налице покачване на телесната температура, а при гломерулопатии – наличие на белтък в повишено количество.


От значение е провеждане на обстоен разпит на пациента, включитело как е взета пробата. При жени в дните на менструация се компрометира изследването, поради замърсяване на пробата с кръв и даване на фалшиво положителни резултати.


Ранното изясняване на причината за поява на повишено количество еритроцити в урината е от значение, тъй като може да се касае за сериозни заболявания като тумори или автоимунно увреждане. А откриването на кръв в урината е късно проявен симптом на изброените заболявания.


За диференциране на локализацията на проблема – дали идва от бъбрека или низходящите пикочни пътища, се оценява промяна във формата на еритроцитите. При дял на дисморфичните еритроцити над 20%, ако поне 8% от тях са акантоцити има основание да се приеме, че е засегнат бъбречният паренхим.