Boehringer Ingelheim обявиха, че употребата на Pradaxa (dabigatran etexilate) е надвишила критичната стойност от 1 000 000  пациенто-години (употребата от един пациент в продължение на една година се равнява на една пациенто-година), което я прави най-добре проучения нов антикоагулант. Данните бяха оповестени на годишния конгрес на Европейското дружество по кардиология в Мюнхен, Германия.

Новият медикамент профилактира тромбоемболични инциденти инфаркт и инсулт, при пациенти с предсърдно мъждене и по експертни оценки вече е успял да предотврати 40 000 инсулта. Дабигатран е изключително полезен и с успешното профилактиране на тромбоза след големи хирургични интервенции като замяна на колянна или тазобедрена става.

Коментирайки новините, проф. Ханс-Кристоф Динер, завеждащ Отделението по неврология в университета "Дуисбург-Есен", Германия, заяви: “Превенцията на исхемични инсулти е от най-голямо клинично значение за медицинските специалисти, които лекуват пациенти с предсърдно мъждене. С дозата дабигатран 150 mg два пъти дневно, лекарите имат на свое разположение едно лечение, което предотвратява повече исхемични инсулти от добре контролиран варфарин и в същото време намалява риска от вътречерепни кръвоизливи. Изчисленият брой предотвратени инсулти показва, че дабигатран е безопасна и ефикасна профилактична терапия за пациентите с предсърдно мъждене и риск от инсулт”.
 

NEWS_MORE_BOX

Предсърдното мъждене е най-често срещаната форма на аритмия. Счита се, че една четвърт от населението над 49-годишна възраст е засегнато. Ежегодно над 3 млн. души преживяват инсулт, вследствие на предсърдно мъждене. Тези инсулти са по-тежки, с по-ниска преживяемост и по-висока степен на последваща инвалидизация.

Масовото разпространение на сърдечносъдовите заболявания е и източник на големи обществени разходи. Освен с директните ползи за пациентите, очакванията към новата терапия са също така свързани и с облекчаване на финансовото бреме на системата на национално здравеопазване, тъй като в много страни терапията с дабигатран е показала по-нисък цялостен разход, отколкото с варфарин. Понижението се обуславя от по-ниските нива на тромбоемболични инциденти и съответното спестяване на последващия болничен престой, както и лечението на усложненията.