В последните 25 години е налице прогресивно нарастващ интерес към приложението на ултразвукови изследвания в диагностиката на белодробните заболявания. До преди няколко години ехографията се е смятала за неприложим метод при белодробна патология, но към днешна дата непрекъснато се разширяват индикациите за приложение ѝ.


Освен за отдиференциране на нормални от патологични структури в гръдния кош, методът се използва и за контролирано извършване на инвазивни диагностични и терапевтични процедури. Ултразвуковата диагностика е с нарастващо клинично значение поради своята достъпност, възможността да бъде използван при критично болни, както и липсата на лъчево натоварване.


Методът позволява бърза оценка в състояние на спешност при нетранспортабилни пациенти с остра дихателна недостатъчност и/или хемодинамична нестабилност. Освен това има възможност за серийно проследяване, без рентгеново натоварване на пациента. Методът е с ниска себестойност и позволява контрол в реално време при различни манипулации – например биопсии.



Недостатък на метода при изследване на органите, разположени в гръдния кош е специфичното свойство на ултразвука да се отразява от въздухсъдържащия белодробен паренхим и костните структури (ребра, лопатки, прешлени).


При кои заболявания може да се прилага методът?

Патологично увеличени лимфни възли, както и промени в предната и горна част на медиастинума, които не са в контакт с гръдната стена в легнало положение, могат да станат достъпни за ултразвукова визуализация в седнало положение с накланоняване на тялото напред и/или в легнало ляво/ дясно странично положение.


Методът е подходящ още за изследване на налични течни колекции (кръвонасядане, абсцес, кисти) в белите дробове, тяхната обвивка – плеврата и в медиастинума. Определени тумори също могат да бъдат визуализирани: например някои доброкачествени новообразувания – липоми, фиброми, както и злокачествени – саркоми, метастази.


При пациенти с прекарана туберкулоза могат да се визуализират и плеврални калцификати. При плеврален излив между двете плеври се визуализира свободна зона, променяща формата си при дихателни движения.


Лезиите в горен и преден медиастинум като тумори на тимуса, лимфоми, дермоидни кисти или аневризми на големи съдове могат ефективно да се изследват ехографски.


При плеврални заболявания ултразвукът е ценен метод за контрол на различни видове интервенционални манипулации: диагностична пункция, плеврален дренаж, иглени биопсии.


Като важно предимство на ултразвука на гръден кош се отбелязва визуализацията на патологични промени на обвивките на белия дроб, което позволява извършване на прецизни, контролирани в реално време иглени биопсии. По този начин се избягва вероятността за вземане на материл от здравата, а не от патологично увредената тъкан при т. нар. биопсии „на сляпо“.


Ултразвуковото изследване се затруднява при подкожен емфизем, масивна оточност на тялото, екстремно затлъстяване, несътрудничещи пациенти.


За постигане на оптимални ехографски образи и резултати е от значение изборът на подходящ ехографски достъп, вида на трансдюсера с оптимална работна честота, настройки на ехографската апаратура и прилагане на контраст – усилен ултразвук.

 

Значение има изборът на подходяща позиция на пациента за изследването, възможности на изследващия не само за статично, но и за бързо динамично възприятие на образите при дихателни движения, както и предадените сърдечни и съдови пулсации.