Ултразвуковото изследване до леглото на болния е тенденция, която се очаква да навлезе в българските лечебни заведения, както и да се утвърди като стандарт в световен мащаб.


Ултрасонографията в звеното по интензивно лечение включва всяко приложение на ултразвука от лекар със специалност анестезиология и интензивно лечение, с цел диагностика и лечение на пациентите. Извършва се до леглото на болния. Това има доста предимства и спестява време на лекарите реаниматори, както и пари, като същевременно разширява мирогледа им и им дава определени свободи и нови отговорности.


Приложението на ултразвука в реанимационните звена от лекари интензивисти е много по-различно от ултразвуковото изследване, което може да проведе специалистът по образна диагностика или кардиологът. Консултациите с външни специалисти изискват време и могат да забавят и оскъпят диагнозата на критично болния пациент. Освен това лекарите, които ги извършват, са изцяло откъснати от клиничната реалност на конкретното заболяване и конкретния пациент. Лишени са от общия поглед върху динамиката в състоянието на болния и неговите специфични нужди.



За да може един лекар специалист по анестезиология и интензивно лечение да започне да употребява ултрасонографския метод в своята ежедневна практика, той трябва да има минимум компетентности и умения. Трябва да умее да намира образа на търсения орган или патология, да може да го интерпретира правилно, да придобие технически умения за боравене с апаратурата, да прилага придобитата информация в своята работа по адекватен начин.


В едно отделение по интензивно лечение е необходимо да има поне един интензивист, който да има задълбочени познания и умения в ултразвуковото изследване, за да може да обучи останалите лекари, да ги коригира и да следи за постоянното обновяване на техните знания. В началото ултразвуковите изследвания може да се прилагат на здрави индивиди, както и на пациенти на отделението под прекия контрол и инструкции на обучаващия лекар. Всичко това трябва да бъде съчетано и с теоретична подготовка.


Към момента в Северна Америка и Европа липсва процес, осигуряващ сертификат за прилагане на ултразвук от лекари анестезиолози и реаниматори. Компетентността на лекарите се гарантира от местните стандарти. 


За да може едно интензивно звено да наложи метода на ултрасонографията в работната практика, то трябва да инвестира в закупуването на поне един висококачествен портативен ултразвуков апарат, който да отговаря на следните изисквания:

 

  1. Лесна преносимост;
  2. Издържливост и здравина при изпускане, контакт с телесни течности и др.;
  3. Лесна дезинфекция;
  4. Сервизно обслужване, включено в цената на машината;
  5. Поне два трансдюсера - линеарен за съдов достъп и секторен кардиологичен.

Съдовият трансдюсер е по-малък като размер, високочестотен, има отлична резолюция и ниска проникваща способност. Идеален е за визуализиране на кръвоносни съдове, лимфни възли, формации и структури в кожа и подкожие, за обследване на плевралната морфология и др. Секторният трансдюсер на повечето модерни апарати може да бъде модифициран и за коремни органи. Допълнителното закупуване на конвексен трансдюсер за абдоминално изследване би оскъпило доста инвестицията.


Въпреки че за всяко лечебно заведение в страната ни, би било привилегия да разполага със специалисти интензивисти, които умеят да боравят с ултразвук, пред масовото въвеждане на тази практика има доста предизвикателства. Някои са чисто технологични и физични ограничения (например чести артефакти) на ултразвуковия метод, които лимитират неговото приложение с цел диагностика, както и ограничения от страна на пациента (затлъстяване, масивна мускулатура, наличие на много чревни газове, подкожен емфизем и други, невъзможност за добро позициониране). Не на последно място стои и субективността в оценката на лекаря, провеждащ изследването.


За останалите пречки пред навлизането на метода на ултразвуково изследване до леглото на критично болния пациент е необходима промяна в парадигмата и сериозни стъпки като - инвестиция в апаратура, обучение на лекари, постоянен вътрешен мониторинг на дейността им, постоянно обновяване на знанията, твърдо решение на колектива да въведе метода в работната практика и готовност да се разчита на диагностиката на лекарите от интензивното отделение, без нужда от постоянни консултации със специалисти по образна диагностика и кардиолози.


 Библиография:

Irwin and Rippe's Intensive Care Medicine Eighth Edition, 2018
by Richard S. Irwin, Craig M. Lilly MD, Paul H. Mayo, James M. Rippe MD