Споменете темата за бактериите и вирусите пред повечето хора и гледайте как това ще предизвика реакция на притеснение у тях. Подобна реакция в някакъв смисъл е разбираема, имайки предвид, че бактериите и вирусите доминират дискусиите ни относно микробиологичния свят, откакто човечеството е открило за пръв път ролята им във връзка с болестите. Пандемии като "Черната смърт", които са погубили около 30-60% от цялото население на Европа, бичът на едрата шарка, за който се смята, че е взел със себе си 300 милиона души през 19 век, испанският грип през 1918 г. и 1920 г., който се слави със смъртта на 20-50 милиона души, патогени като HIV, SARS, ебола, MERS и много други – всички тези исторически и съвременни примери допринасят за естествения ни страх от незабележимите с просто око агенти.

 

Нещата обаче се променят фундаментално през последното десетилетие. Учените откриват все повече свидетелства, че вирусите и микробите притежават съществен отпечатък върху еволюционното развитие на човешкия род. Но не само че древните микробни инфекции имат пръст в това, което днес ни прави хора, ами и собственото ни съществуване зависи от симбиотична връзка с невидимите наематели на нашето тяло. Микробите всъщност ни помагат по редица начини – осигуряват ни минерали и витамини, помагат ни при храносмилането и допринасят положително за имунната ни система. Да вземем за пример майчиното мляко, което съдържа лактоза, мазнини и олигозахариди, които човешкото бебе не може да усвои без помощта на Bifidobacterium longum infantis – услужлива бактерия в кърмата на майката.


 

Понастоящем учени от различни уважавани университети работят в посока създаването на „Ноев ковчег“ за микроби. Проектът цели да събере полезни микроби от човешките популацции, чиито микробиоми не са компроментирани от антибиотици, диети и други неблагоприятни ефекти на съвременното общество, допринесли за огромната загуба на микробно разнообразие. Изследователите са мотивирани основно от драматичния ръст на метаболитните, имунните и когнитивните заболявания, включително затлъстяване, диабет, астма, алергии, чревни заболявания и аутизъм, както и от финансовата тежест покрай лекуването им. За целта обаче по събирането и съхраняването на микроби в едно глобално хранилище, носещо името The Microbiota Vault, ще са необходими международни усилия и сериозни парични и технологични средства.