Зрението започва, когато очите ни засекат отразената в повърхностите светлина. Мускулите на зениците контролират колко светлина преминава през ретината, която представлява тъкан, покрита с милиони чувствителни неврони, познати като фоторецептори. Роговицата и лещата огъват светлината и я фокусират върху ретината, а нервните клетки върху нея, наречени пръчици и конуси заради формата си, превръщат светлината в електрически сигнали, които се изпращат през оптичния нерв към визуалните центрове на мозъка.

 

Статия, публикувана на 11 октомври в реномираното списание Science, съобщава за успеха на група учени да отгледат ретина „извън тялото“, демонстрирайки по този начин как конусите всъщност се развиват в светлочувствителни клетки. Дневното ни виждане е силно зависимо от конусите, тъй като те най-добре отговарят на ярка светлина. Тези пирамидоподобни клетки са три типа: сини, зелени и червени, като всеки тип се определя от съответния спектър от светлината, който идентифицира. За да наблюдаваме обаче цялата нюансирана среда, ние се нуждаем и от трите. Ето защо, освен че изследването допринася към базисната биология, то притежава и клинична стойност, защото най-честата цветна слепота всъщност се дължи на наследствен дефект в червените или зелените конуси.


 

Екипът от Johns Hopkins University използва човешки стволови клетки, за да отгледа мини ретини в лабораторни условия, като за целта е трябвало да се развиват в продължение на 9-12 месеца. По време на процеса учените забелязват поредица от събития, които предизвикват превръщането на стволовите клетки в различните видове конуси. Сините конуси се появяват първи – между 11 и 34 седмици след началото на растежа на ретината. Червените и зелените се появяват след това. За да се активира въобще този процес, ретината се нуждае от тироиден хормон. При генетично премахване на рецептора, върху който действа хормонът, се развиват само сините клетки. Прибавянето обаче на повече от него в ранната фаза на развитие води до силно образуване на зелени и червени конуси.

 

Въпреки че това не е първият път, когато учени споделят информация за връзката между тироидния хормон и дистрибуцията на конуси в ретината, предишните изследвания са ограничени до животински модели. Настоящият експеримент не само потвърждава старите данни, но и полага основите за разработването на нови терапии във връзка с цветната слепота.