Учени предлагат да се направи нов преглед на заболяването заради множеството субтипове, които могат да се открият. Ново проучване показва, че има смисъл болестта да се разглежда в 2 основни категории, според това дали тя произлиза от централната нервна или от периферната нервна система. 


Предложението е на научен екип от Дания и е представено в Journal of Parkinson's Disease и се базира на анализ на изображения и изследвания на тъкани.


Болестта на Паркинсон унищожава допаминовите клетки в мозъчната структура в средния мозък субстанция нигра, която отговаря за движението. Ето защо водещите симптоми на заболяването включват тремор, скованост, трудно постигане на равновесието. При паркинсон се наблюдават също така емоционални промени, депресия, нарушен сън, запек, проблеми с уринирането и други. Изявата и темпът на прогресиране на болестта варират при различните пациенти. 



Отличителна черта на болестта е и натрупването на специфични токсични алфа синуклеин протеини, наричани телца на Леви, чието наличие се свързва с деменция. 


Някои учени предполагат, че форми на алфа синуклеини протеини от периферната нервна система в червата стигат до мозъка чрез блуждаещия нерв. 
Относно тази хипотеза няма единомислие, тъй като учените не откриват патологични промени в някои важни входни точки в мозъка като дорзалното ядро на блуждаещия нерв в мозъчния ствол. 


Изследователите от Катедрата по клинична медицина на Орхуския университет разграничават разликата между двата предложи от тях подтипа – ПНС-първи и ЦНС-първи след като се фокусират върху нарушенията в REM фазата на съня, познати като разстройство на поведението в REM фазата на съня. То може да се прояви като насилствено поведение спрямо партньора по време на сън. Разстройството се среща при 0,5% от възрастните, но честотата му е много по-висока при тези с болест на Паркинсон и деменция с телцата на Леви. 


Изследователите предполагат, че отличителна черта на първия подтип на ПНС е наличието именно на това разстройство в ранен стадий на заболяването или още преди появата на класическите му симптоми. При първия подтип на ЦНС по-рядко се наблюдава това разстройство на съня в ранния му стадий. 


В допълнение за силната връзка между REM разстройството и ранна фаза на ПНС-първи субтип болестта уврежда ПНС преди да засегне мозъчната допаминова система. 


За разлика от тях при ЦНС-първи подтип, при който не се проявя това разстройство на съня, болестта уврежда допаминовата система в субстанция нигра преди да засегне ПНС. 


Автономната ПНС до голяма степен контролира функциите на тялото, които не изискват съзнателно внимание, като храносмилане, дишане, пулс, разширяване на зениците и уриниране. 


Допълнително изясняване обаче за хипотезата изисква центърът на обонянието. Авторите проф. д-р Пер Борхамер и д-р Натали Ван Ден Берже от Департамента по клинична медицина имат своите предположения, но както споделят резултатите от труда им могат да дадат само насока на последващи научни дискусии и изследвания на Паркинсоновата болест.