Още през 1963 г. Prasad A. и съавтори описват синдрома на цинков дефицит при хора: забавяне на растежа, хипогонадизъм при юноши, груба (грапава) кожа, липса на апетит, забавена умствена дeйност, забавено зарастване на рани, имунни нарушения и невросензорни смущения.


Днес важността на цинка за човешкия организъм е факт, базиран на много научни доказателства. В научната литература се съобщават резултати от проучвания, доказващи широко разпространение на цинков дефицит сред населението на глобално ниво. Известен е и фактът, че цинкът не може да бъде натрупван и съхраняван в организма. Ето защо балансът между приема и отделянето му е съществен за широк спектър от цинк-зависими функции.


Роля на цинка в процесите на имунната защита
Днес броят на познатите цинк-зависими ензими е над 300. Доказано е участието на цинка в синтеза на ДНК и РНК, клетъчното деление, програмираната клетъчна смърт, продукцията на инсулин, синтеза на тестостерон, функцията на тимуса и много други. Най-голям е обаче интересът към ролята на цинка в процесите на имунната защита.  


Имунната система е основният страж на организма и за тази цел нейните изпълнители – имунните клетки, левкоцитите, са навсякъде в организма. Те се образуват непрекъснато в костния мозьк и чрез кръвта и лимфата се прьсват из целия организьм. Има множество научни доказателства, че микроелементът цинк е имуностимулатор – той участва именно в тези процеси на образуване и зреене на имунните клетки – различните видове левкоцити. Ето някои от съществените му задачи:

 

  • Съществуват два основни вида имунен отговор – клетъчен и хуморален в зависимост от участващите имунни клетки. Балансът между тях се установява през ранното детство, като под влияние на различни фактори може да се измести в едната или другата посока със съответното отражение за здравето на организма. Именно през този период е важен достатъчният прием на цинк.

 

 


  • Изпълнители на хуморалния имунен отговор са В - лимфоцитите, които продуцират специални молекули лимфокини (цитокини), регулиращи взаимодействията между имунните клетки. Този процес може да бъде поддържан само при наличието на цинк в ефективни концентрации.

 

 

  • Цинкът е критичен елемент за нормалното развитие и функциониране на неутрофилите - клетки на неспецифичната имунна защита, които поемат и убиват погълнатите бактерии, и също синтезират цитокини.

 
 

  • Макрофагите и тяхната основна роля – фагоцитозата (поглъщане и разрушаване на болестотворни прочинители) се повлияват също от наличието или липсата на цинк.


 

  • Цинкът има есенциална роля като фактор за тимусния хормон тимулин, който модулира зреенето на друг вид имунни клетки  Т – лимфоцити,  и отново се отделя продукция на цитокини. Обогатяваенто на диетата с цинк възстановява промените във функцията на тимуса, предизвикани от цинковия дефицит, а освен това води до повишен брой на циркулиращите Т-лимфоцити.


 

  • Изследван е ефектът от дефицита на цинк върху функцията на костния мозък, в който се образуват клетките на имунната система, както и подобряването на тази функция след прибавянето на цинк. При редица болести с имунна патогенеза има недостиг на цинк и прибавянето му повлиява благоприятно състоянието на болния.


 

  • Популярно за цинка е участието му в зарастването на рани. Процесът изисква участието на имунната система, но на следващ етап се появява необходимост от следващи клетки, които да участват в изграждането на новата тъкан. Цинкът има определяща роля за формирането на тези клетки.


 

  • Категорични са данните за позитивния ефект на цинка срещу развитието и на редица неинфекциозни болести - сьрдечносьдови, ракови, неврологични. В тази насока задълбочени изследвания бяха извьршени и у нас от акад. Ч. Начев и колектив.



Всички изброени факти са достатъчна аргументация за търсене на превантивни решения и подходи срещу цинковия дефицит. Успешно решение представляват храните и хранителните добавки, съдържащи цинк и съответстващи на съвременните изисквания за биоефективен и безопасен хранителен прием.


Важно е да се знае, че ефектът от приложение на цинк зависи от дозата – подобрението е налице при увеличаване на дозата му до определен максимум. Препорьчителните нива за прием на цинк се движат между 7 и 15 mg/ден за вьзрастни и между 2 и 10mg/ден за деца.

Рискови групи за цинков дефицит са децата, старите хора, вегетарианците, бременните и лактиращи жени, активно спортуващите. Максималният безопасен прием на цинк, определен от Европейската научна комисия по храни (SCF), e 25 mg/ден.


За повече информация вижте тук