Сърдечносъдовите заболявания ежегодно стават причина за смъртта на приблизително 17 милиона души в развитите страни. Най-разпространената причина за фатален изход остава острият инфаркт на миокарда.


Сърдечните биомаркери играят съществена роля в диагнозата, определянето на риска, прогнозата и вземането на терапевтични решения. Основна причина за необратимите промени след часове на исхемия е прогресивното и трайно изчерпване на аденозин-3-фосфат (съединение, което доставя енергия). Точката на необратимост е разкъсването на мембраната на кардиомиоцита и излизането на макромолекули като сърдечните тропонини, изоензими на креатинкиназата и други.


Определянето на стойностите на сърдечните тропонини става възможно от началото на 90-те години на ХХ век. Те са първите изцяло кардиоспецифични биомаркери.



Тропонините са регулаторни белтъци, които имат отношение към съкратителната способност на клетките на сърдечния мускул. Тяхната структура представлява белтъчен комплекс, който се състои от три части – тропонин Т, тропонин С и тропонин I.


При остър миокарден инфаркт серумната концентрация на тропонин Т (cTnT)  и тропонин I (cTnI) нараства бързо – до 3-4 час след инцидента. Най-високи стойности достига след 12-24 часа и се нормализира – от 5-10 дни до 3 седмици, но при условие липса на повторни инциденти. Отрицателният резултат след 8 часа от началото на пристъпа отхвърля със значителна вероятност наличие на остър миокарден инфаркт.


Използването на тестове, базирани на моноклонални антитела позволява определянето с висока специфичност на тропонин Т и I, докато белтъчните изоформи от скелетните мускули не се откриват.


Разработката и постоянното усъвършенстване на тестовете позволява използването в практиката на високочувствителни методи за определяне на сърдечните тропонини, както и граници за вземане на клинични решения.


Като критичен компонент за диагнозата на остър коронарен синдром е кинетиката на тропонина. Покачването или спадът на серийни измервания на тропонин категорично подкрепят остро развиваща се сърдечна увреда, най-често остър миокарден инфаркт.


Съвременните високочувствителни тестове, при които се правят измервания в интервал 2-3 часа могат да бъдат много полезни. Особено предвид неотложната необходимост за ранна диагностика, с тези тестове не се налага изчакването в рамките на 6-8 часа за вземане на втора кръвна проба за тропонин. Характерна особеност, която трябва да се има предвид е, че някои пациенти с миокардна исхемия търсят лекарска помощ във времеви интервал, който не позволява да се изследва нарастваща и/или спадаща динамика в стойностите.


Например, когато първата проба е взета в момент, в който е достигната пикова концентрация може да не се наблюдава покачване във втората проба след 2-3 часа. Някои автори установяват различия в стойностите в зависимост от пола (при жените се наблюдават по-ниски стойности) и възрастта.


Определен кръг от болестни състояния биха довели до повишаване на тропонините, а не само исхемичната увреда. Пример са шок, миокардит, белодробна емболия, предсърдно мъждене и други. В тези случаи е от значение добре снетата анамнеза, характерната клинична картина, както и инструментални изследвания като електрокардиография, ехокардиография и други.


Динамиката на промените в тропонините позволява разграничаване на повишения, свързани с остри исхемични синдроми и такива, дължащи се на друго заболяване.


Тропонините имат значение още при контрола на провежданото тромболитично лечение. Леко повишени стойности, без данни за миокарден инфаркт се съобщават и при болни с хронична бъбречна недостатъчност.