Тироидната или щитовидната жлеза синтезира два хормона – Т3 (трийодтиронин и Т4 (тироксин). Заболяванията на жлезата са свързани с хипер или хипофункция, т.е. повишена или понижена продукция на хормоните. В тази връзка лекарствата, които се използват при заболявания на щитовидната жлеза биват два вида – тиреомиметици и тиреостатици. 

 

Тиреомиметиците стимулират функцията на щитовидната жлеза и така коригират дефицита на щитовидни хормони. Представители на тази група хормони са: Левотироксин, Лиотиронин, Тиротропин, Тироглобулин.


 

Тиреостатиците инхибират биосинтезата на Т3 и Т4 и постигат нормални нива след продължително лечение. Представители са: Карбимазол, Пропилтиурацил, Калиев йодид и др.


Основен подход при хипотироидизъм е заместителна терапия със съответните хормони и техните аналози, които стимулират дейността на щитовидната жлеза. Създадени са синтетични продукти, които имат ефектите на ендогенните тироидни хормони.

 

Нежеланите ефекти на тиреомиметиците са свързани с влиянието им върху катехоламините и възможните кардиовазкуларни усложнеиня при сърдечно болните. Тироидните хормони и техните аналози могат да повишат потребностите на инсулин и орални антидиабетни лекарства при болните със захарен диабет или от дигоксинови продукти при сърдечно болните. При предозиране се наблюдават нервност, безсъние, диария, мускулни крампи, сърдечни ритъмни нарушения и др.

 

Лекарствените взаимодействия са разнообразни. Естрогените повлияват нивата на щитовидните хормони. Лекарствата, които съдържат йод в структурата си могат да променят тироидната функция и по този начин имат влияние върху ефекта на тиреоактивните лекарства. Така например антиаритмичното лекарства амиодарон съдържа 37% йод и е структурно подобен на щитовидните хормони. Той блокира превръщането на Т4 в Т3 и е възможно да настъпи хипо- или хипертироидизъм. Тиреомиметиците могат да са причина за повишен риск от кръвоизливи.

 

Левотироксин е един от най-предписваните синтетични тироидни хормони и е първи избор при лечение на хипотироидизъм, дължащ се на дифузна, жлезиста или еутироидна гуша. Ефектът му настъпва бавно (след 3 – 5 дни) и има време на полуживот 7 до 10 дни. Прилага се перорално по схема с повишаващи се дози, след което се преминава на поддържащо лечение. Нежеланите лекарствени реакции са коронарен вазоспазъм, хипофизарна недостатъчност, остеомалация. Лечението с тироидни хормони се извършва под лекарски контрол след направени съответните тестове. Дозата на хормоналните продукти се определя на базата на показателите на пациента.