Тетрациклините са широкоспектърни антибиотици, в чиято структурна основа стои четирипръстенният скелет. Те притежават бактериостатично действие като се свързват с 30S рибозомната субединица на бактериалните рибозоми и инхибират протеиновия синтез, като блокират свързването на аминоацил-тРНК с мРНК-рибозома комплекса. Това блокира добавянето на аминокиселини към новоизграждащата се полипептидна верига. Важно е да се каже, че не се комбинират с бактерицидни антибиотици (напр. пеницилини) поради антагонизъм.


Към групата се отнасят представителите Tetracycline, Doxycycline, Minocycline,  Demeclocycline, Oxytetracycline, Chlortetracycline и др.

 


Класифицират се още според продължителността на действие на краткодействащи с плазмен полуживот 6-8 часа (Tetracycline, Chlortetracycline); с интермедиерна продължителност 12 часа плазмен полуживот (Demeclocycline, Methacycline) и дългодействащи с плазмен полуживот 16-18 часа (Doxycycline, Minocycline).


Тетрациклините навлизат в бактериалната клетка чрез пасивна дифузия и частично чрез активен енергийно зависим транспорт. Резистентност към тях възниква при наличие на ефлуксни помпи, които излъчват антибиотиците в ектрацелуларното пространство и предотвратяват акумулацията им. Друг механизъм е ензимната инактивация, а също и синтезът на бактериални протеини, които възпрепятстват свързването на тетрациклините с 30S субединицата.


Тетрациклините са активни срещу голям брой грам-положителни и грам-отрицателни бактерии, анаероби, хламидии, рикетсии, микоплазми, клостридии, спирохети (борелии, трепонеми, лептоспири), протозои и др.


Фармакокинетично, те имат различна перорална резорбция – за Tetracycline тя е 60-70%, а за Doxycycline и Minocycline тя е 95-100%. Характерна особеност на тетрациклините е, че образуват хелатни комплекси с дву- и тривалентни катйони (магнезиеви, калциеви, железни и алуминиеви), при което се инактивират и се блокира резорбцията им.

 

Затова тетрациклините не се употребяват с мляко и млечни продукти, антациди, железни, калциеви, магнезиеви хранителни добавки и др. Прилагат се също интравенозно, но се избягва интрамускулното приложение, поради болезненост и локални инфламаторни реакции. Имат умерено до високо свързване с плазмените протеини (40-80%). Преминават трансплацентарно и се излъчват също с кърмата и имат тератогенно действие, поради което не се прилагат при бременни (увреждат костите и зъбите на развиващия се плод) и подрастващи деца.

 

Тетрациклините има добро тъканно разпределение в жлъчката, черния дроб, бъбреците, кожата, устната кухина, а също и в туморни образувания. Добро разпределение в церебро-спиналната течност имат Doxycycline и Minocycline. Tetracycline и Doxycycline не се подлагат на хепатална трансформация, а Tetracycline се екскретира непроменен с урината с гломерулна филтрация. Mynocycline, от друга страна, се подлага на хепатален метаболизъм и се екскретира в по-висока степен с жлъчката, както и Doxycycline. Това има значение, в зависимост от локализацията на инфекцията, както и при пациенти с чернодробна и бъбречна недостатъчност.


Нежеланите лекарствени реакции на тетрациклините включват гастро-интестинална иритация – гадене, повръщане, диария и др. Те потискат нормалната чревна микробиота и могат да причинят суперинфекции (Clostridium difficile псевдо-мембранозен колит) и др. Тетрациклините се отлагат в костите и зъбите, поради образуване на калциеви хелатни комплекси и при плода на бременни и продължително при деца под 8-годишна възраст водят до остеомалация, костна деформация, спиране на растежа, зъбна дисколорация и дисплазия и др.

 

При пациенти с ренална и хепатална недостатъчност може да се влоши състоянието. При интравенозно и мускулно приложение може да се наблюдава локална иритация, болка, тромбофлебит и др. Тетрациклините водят до сензибилизация към слънчева светлина и могат да доведат до сериозни изгаряния – затова пациентите приемащи тетрациклини не трябва да се излагат продължително непредпазени на слънце. Замайване, объркване и шум в ушите може да се наблюдава при прием на Doxycycline и Minocycline, който се намира във всиока концентрация в ендолимфата в ухото.


Глицилциклините са нова група, към която се отнася Tigecycline, който е производно на Minocycline. Намира приложение при усложнени интра-абдоминални, кожни и мекотъканни инфекции. Механизмът му на действие е идентичен с този на класическите тетрациклини. Има широк спектър на действие срещу голям брой резистентни бактерии – MRSA, VRE и др., но не е активен срещу Pseudomonas, Morganella, Proteus, Providencia.

 

Прилага се интравенозно и се екскретира основно с жлъчката и фецеса. Има ниска серумна концентрация. Страничните му ефекти са сходни с тези на тетрациклините и още панкреатит, повишение на серумния креатинин и хепатални ензими (АСАТ, АЛАТ) и др.