Тетрацилкинът е най-широко използваният от група широкоспектърни антибиотици, носеща неговото име – тетрациклини. Други представители на групата са доксициклин, окситетрациклин, миноциклин и др. Въпреки че употребата им намалява поради нарастващата към тях бактериална резистентност, те все още имат голямо клинично значение, защото остават средства от първи избор при хламидии, сифилис, туларемия, Лаймска болест, както и за лечението на младежко акне.

 

За пръв път, значително - между 50 и 90%, понижаване на абсорбцията на тетрациклин от мляко и млечни продукти е докладвано през 1976 г. Оттогава насам всички пациенти са съветвани да приемат мляко и тетрациклини през интервал от минимум два часа. Взаимодействието е едно от най-известните.


 

Това, което е малко известно, обаче, е, че понижената абсорбция се дължи не на самото мляко, а на съдържащия се в него калций и, че същият ефект настъпва при едновременния прием на тетрациклини и с други дву- и тривалентни метални йони – железни, цинкови, магнезиеви и алуминиеви. С всички тях, молекулите на тетрациклините се свързват в неразтворим комплекс, който не може да бъде усвоен в червата и се изхвърля с фецеса. Аминогликозидите, например канамицин и неомицин, също взаимодействат с поливалентните метални йони по същия начин.

 

Всичко това означава, че спектърът от потенциални взаимодействия е всъщност много по-широк от тривиалния случай мляко – тетрациклин.

 

Всеки лекарствен или хранителен продукт, съдържащ калций, магнезий, желязо, цинк и/или алуминий има потенциала да взаимодейства с тетрациклини и аминогликозиди. Това включва огромен брой храни, както и някои лекарства, най-вече антиацидни соли. Всички те трябва да бъдат приемани през достатъчно голям интервал от време - поне няколко часа, за да се осигури адекватна абсорция и ефективност на антибиотика.

NEWS_MORE_BOX

 

Добрата новина е, че броят на лекарствата, които реагират химически с метални йони по този начин, е относително малък. Лошата новина е, че много лекарства взаимодействат по аналогичен начин с голям брой други вещества, не само с метални йони. Най-голямо значение имат фибрите, оказващи слабителен ефект; богатите на пектини храни - ябълки, круши, сливи и др.; танините, съдържащи се в черния и зеления чай, нара, малката динка и др. Всяка от тези групи вещества се свързва избирателно с определени химически съединения. Например, танините се свързват с алкалоиди и т.н.

 

Различни съставки в джинджифила, за който се твърди, че има антиеметично действие, може да свързват някои лекарства. Фитиновата киселина, която се съдържа в значителни количества в царевицата и още някои зърнени и бобови растения, също може да свързва металните йони, както и редица лекарствени вещества. Фитиновата киселина, освен това, е един от основните свързващи компоненти на фибрите.

 

Следователно, когато лекарствената абсорбция е критичен момент, например, когато субоптимална лекарствена доза може да доведе до неблагоприятен изход от заболяването, лекарствените взаимодействия с храна и други лекарства трябва да бъдат разгледани всестранно и максимално изчерпателно. Трябва да се вземат предвид индивидуалните характеристика на всеки продукт, тъй като в определени случаи едновременният прием с храна е препоръчителен – например, повечето нестероидни противовъзпалителни средства, а при други – задължителен, например, някои мастно разтворими лекарства.