Физиологичните процеси, които протичат непрекъснато в организма, са особено чувствителни на промените в телесната температура. Промяната се отразява както на скоростта на метаболитните процеси, така и на структурата на белтъците (при висока температура протичат процеси на разрушаване-по този начин се губят техните биологични свойства).


Човешкият организъм регулира температурата си в тесни граници и независимо от тази на околната среда. Границите на норма са 36,5-36,8 °C (градуса по Целзий). Но тази температура се запазва постоянна във вътрешността на тялото, където може да достига 37 °C. Съответно и температурата в ректума (правото черво) е най-близка до тази на сърцевината (ядрото) на тялото.


Въпреки относителното ѝ постоянство, телесната темпратура при човека търпи известни промени, без това да повлиява на организма. Така например при спортисти по време на тренировка е отчитана темпратура от 41-42 °C, а при плувци в студена вода – са отчитани стойности до 32,2 °C.



Налице са промени, които се отчитат през различните часове на денонощието – т. нар. циркадни ритми. Съответно телесната температура е най-ниска в сутрешните часове, а най-висока в късните следобедни часове. Наблюдава се изразена зависимост по време на цикъла сън-бодърстване. Спадовете в температурата на тялото съответстват на повишената сънливост, като терморегулационните механизми се променят през отделните фази на съня.


Метаболитните процеси, които протичат постоянно в организма и представляват непрекъснат източник на топлина. Същевременно тази топлина трябда да бъде излъчвана, така че телесната температура да се запази постоянна.


Тялото може да бъде разделено на няколко слоя, според това каква температура поддържа. Докато температурата на главата и торса се запазва постоянна – 37 °C, то повърхностно измерената температура на рамото е 36 °C, на бедрото – достига до 34 °C, а на подбедрицата - 31 °C. Температурата на стъпалата и китките обикновено е около 28 °C, но може да варира и до значително по-ниски стойности.


При ниски температури на околната среда се задейства механизмът за повишаване на топлопродукцията, с цел запазване на топлинното равновесие. При физическа работа се повишават механизмите за топлоотдаване.


При нормални условия и физически покой съществува температурна област на околната среда, при която терморегулаторните механизми не са активни. Представлява т. нар. зона на комфорт, при която количеството топлина, произведена от метаболизма в тялото е равна по количество на отделената чрез пасивни механизми за топлоотдаване. Това е причината активните механизми за топлопродукция или топлоотдаване да не са стимулирани. В тези условия температурата в сърцевината на тялото е 37 °C, а тази на повърхността – 31 °C.


Околната температура на температурен комфорт е в рамките на 20-25 °C през зимата и 24-28 °C през лятото.


Докато пасивните механизми на терморегулация са свързани само с процесите на топлообмен, то активните са свързани както с топлообмена, така и с топлопродукцията.


Физиологичните механизми на терморегулацията включват промени в кръвообращението, изпотяването и топлопродукцията. Промяната в кожното кръвообращение е един от основните физиологични механизми. Повишената телесна температура води до разширяване на артериолите в кожата. Така се увеличава кръвния поток в кожната повърхност и се пренася топлина от дълбочината до повърхността на тялото.


При охлаждане настъпва свиване на тези съдове и по този начин се запазва топлината. При покой е изчислено, че кръвният поток към кожата е приблизително 160 мл/мин/м2, а при усилена физическа работа – достига до 2,6 л/мин/м2.


Тези реакции се контролират от централната нервна система, но могат да бъдат модифицирани и от местни рефлекси. Чрез промените в кожното кръвообращение не само се повишават възможностите за топлообмен, но и се постига равномерно разпределение на топлината в целия организъм.