Терапия с „магически гъби“ може да лекува депресия. Тя се разработва от британски учени, които планират да лекуват пациенти, при които съвременните медикаменти или традиционната психотерапия не оказват влияние.

Иновативният метод включва в себе си активна съставка на халюциногенни гъби – псилоцибин. Тя бавно се влива в кръвния поток, докато пациентите достигнат до състояние, в което свободно могат да споделят своите проблеми и страхове.

Опитът се планира от професор Дейвид Нът от Кралския колеж в Лондон.

Употребата на псилоцибин като възможно лечение на сериозна депресия е свързана с резултати от две предишни научни изследвания.

В едното от тях на участниците се дава отвара от псилоцибин, докато те са подложени на ядрено-магнитен резонанс на мозъка. Данните, публикувани в списание Proceedings of the National Academy of Sciences, показват, че „лекарството“ разделя два ключови региона в мозъка с множество връзки към други области.

Известно е, че един от тези региони, медиалният префронтален кортекс, е хиперактивен при хората, които страдат от депресия. Другата област, цингуларният кортекс, който се намира в задната част на мозъка, има роля при съзнанието и себеидентификацията.

Второто изследване, което предстои да бъде публикувано в British Journal of Psychiatry, установява, че активната съставка в „магическите гъби“ подобрява спомените, свързани с положителни емоции.

NEWS_MORE_BOX

 

Сканирането на мозъка показва, че изживяванията от спомените са „истински“. Активността в областите, които обработват визуалните образи и друга сетивна информация, се увеличава. Изненадващо, учените откриват, че псилоцибинът има свойството да намалява активността в регионите, които имат най-плътни връзки с другите области в мозъка.

Това води до известно ограничение в цялостното усещане на света – той става по-подреден. Сега обаче учените откриват, че деактивирането на тези области води до състояние, в което светът изглежда странен.

Заключенията от предишните изследвания сочат, че положителните ефекти на „магическото“ лекарство могат да бъдат дълготрайни и дори постоянни. След края на лечението пациентите ще бъдат наблюдавани в продължение на година.

Реакциите им ще бъдат сравнявани с тези на участниците от контролна група, която включва други 13 пациенти, които приемат плацебо.