Ревматоидният артрит представлява хронично възпалително заболяване на ставите, водещо до деструкция на ставните тъкани и последваща деформация. Първоначално се засягат малките стави в основата на пръстите и интерфалангеалните стави, а по- късно се обхващат симетрично и по-големите, проксимално разположени стави. Прогресиращият ход на заболяването и свързаното с неговото протичане сериозно влошаване качеството на живот изискват прилагането на съответната медикаментозна и рехабилитационна терапия.

 

Кои са основните перспективи в лечението на ревматоидния артрит?


 

Все още не е установена конкретната причина за възникванто на ревматоидния артрит. Това прави невъзможно прилагането на етиологично лечение, което би имало най-благоприятен ефект за овладяването му.

 

В основата на заболяването стои развитието на възпалителен процес и именно овладяването на последния стои в основата на съвременната терапия на ревматоидния артрит.

 

Лечението е насочено към овладяване на болковата симптоматика и предотвратяване на последващата костна и хрущялна деструкция, която е причина за настъпващите деформации.

 

Какво включва терапията на ревматоидния артрит?

Терапията е преди всичко комплексна и включва прилагането на медикаментозна терапия, физикално лечение и рехабилитация, както и хирургично – ортопедично лечение.

 

Основните групи медикаменти, които се използват са следните:

 

 

Отначало се започва с медикамент с по-лек и относително безопасен ефект ,а при непостигане на желания ефект последователно се преминава към по-силен.

 

Важно е курсът на лечение да е достатъчно продължителен, при отчитане и на страничните и нежелани реакции спрямо индивидуалните особености на организма.

 

Най-често се използват ибупрофен, диклофенак, пироксикам, напроксен и др.;

 

  • Болестопроменящи антиревматични средства – те имат дълготраен противовъзпалителен ефект и предотвратяват или намаляват риска от ставната деструкция. Желателно включването им в терапията до 3 месеца от поставянето на диагнозата. Ефектът им се изявява обикновено след няколко месеца – от 3 до 5 месеца.

Към тази група се причисляват синтетичните антималарици – хлороквин и хидроксихлороквин; соли на златото, сулфасалазин, метотрексат (водеща роля при агресивните форми), азатиоприн, циклоспорин, циклофосфамид;

 

  • Биологични средства с имуномодулиращ ефект – етанерсепт, моноклонални антитела – инфликсимаб, ритуксимаб. Най -често се прилагат в комбинация с метотрексат;
  • Кортикостероиди – прилагат се най-често в острата фаза на възпалителния процес, с цел бързо овладяване на симптомите, когато нестероидните противовъзпалителни средства не постигат желания ефект. Често служат като преходна терапия докато се изяви ефекта на болестопроменящия медикамент. Най-често се използва преднизолон в ниска доза или друг подобен препарат.
NEWS_MORE_BOX

 

Кортикостероидите могат да се приложат и вътреставно или като периставни инфилтрати. Към този вид терапия се прибягва при нуспх от системното приложение на кортикостероидите и при изключване на ставна инфекция или напреднала костно-хрущялна деструкция.

 

От изключително значение е прилагането на физикално лечение и рехабилитация. Обикновено се извършва след стихване на острия възпалителен процес. Важно е да се намери баланса между покоя и движението, тъй като и двете крайности не са желателни.

 

Ортопедично-хирургичното лечение включва поставянето на ортези за предотвратяване на ставни деформации, хирургична синовектомия, коригиране на флексионни контрактури, артродези и други, а в напреднали стадии и ендопротезиране, най-често на коленни и тазобедрени стави.