Седмици след като в Китай се родиха първите бебета с редактирано ДНК, световната научна общност осъди генното инженерство, практикувано върху хора, и настоя за незабавно прекратяване на експериментите. Световната здравна организация (СЗО) поиска въвеждането на по-строги критерии при редактирането на човешки гени, а работна група, съставена от най-добрите експерти в областта на генетиката, ще определи допустимите граници от етична и здравна гледна точка при модифицирането на гени.


„Генното модифициране може да има необратими последствия. Това е все още непозната област, към която трябва да се подхожда отговорно. Ние от СЗО вярваме, че е от първостепенна важност да изясним всички етични въпроси и рискове“, сподели генералния директор на СЗО Тедрос Аданом Гебрейесус, цитиран от БНТ. Той подчерта, че става дума за човешки същества и не можем да допуснем дори най-малка вероятност да им бъде нанесена вреда.


Малко след като китайския учен и възпитаник на „Станфорд“ Хъ Цзянкуей съобщи на света, че е създал първите бебета с редактирано ДНК, Китай временно забрани изследванията в тази област. Япония също въведе забрана, освен за научноизследователска дейност. Новината беше посрещната с лавина от критики по целия свят, защото редактирането на човешки ембриони може да създаде непредвидени мутации в други области като т.нар. „нетаргетирани ефекти“. В експериментите на Хъ Цзянкуей са се включили осем двойки, в които бащата е ХИВ позитивен, а майката напълно здрава. Всички те са били предупредени за рисковете, но са дали своето съгласие.



За генномодифицираните Лулу и Нана се твърди, че при единия близнак са отстранени два гена и той е напълно ХИВ резистентен. При другото бебе е отстранен само един ген и опасността от ХИВ при него остава. Децата са родени здрави и нямат видими признаци за проблеми. Здравето им ще се наблюдава 18 години, а след това учените ще могат да проследят развитието им само с тяхно съгласие.


Въпреки, че експериментът на Цзянкуей беше определен от мнозина и като исторически пробив, моралната страна на въпроса остава отворен. Защото безотговорното генно редактиране на наследствени заболявания на този етап от човешкото развитие е изключително рисковано и заплашва развитието на целия генофонд, категорични са критиците.