Жив организъм с напълно синтетичен и радикално променен геном създадоха учени от лаборатория на съвета за медицински изследвания по молекулярна биология във Великобритания начело с Джейсън Чин – молекулярен биолог в лабораторията.  Почти всички организми използват в ДНК молекулите си 64 кодона. Кодонът е последователност от три нуклеотида, които кодират една аминокиселина. На практика обаче от тези 64 възможни кодона, 61 всъщност кодират само 20 аминокиселини, а 3 кодона са т.нар. „безсмислени“. Учените използвали за опита си Escherichia coli – бактерия, която нормално населява човешкия гастро-интестинален тракт. В нея те внедрили геном, който е четири пъти по-голям от нормалния и много по-комплициран. Получените бактерии са живи, макар и с променена форма и се възпроизвеждат по-бавно. Техните клетки обаче оперират по различни биологични инструкции според новия геном, със сходни, но променени протеини. Преди почти десетилетие учените създадоха геном с дължина един милион двойки бази. Новият синтетичен геном, приложен към E.coli, е с дължина цели четири милиона двойки бази, които принтирани на А4 формат листа заемат 970 страници. Това наложило използването на различни от традиционните методи. Новият експеримент повдига редица въпроси и дава възможност да се изясни възникването на генетичния материал в първоначалните примитивни клетки. Възможно е също да се продуцират клетки, чийто геном не може да бъде инвазиран от вируси. Много компании в наши дни използват бактерии с променен геном, за да произвеждат например инсулин и други медикаменти. Ако такива колонии бъдат инвазирани от вириони резултатът може да бъде катастрофален. Ако променим генетичния материал на такива колонии, те могат да станат устойчиви на такива атаки. Друга перспектива е създаването на клетки, които напускайки биологичните граници на един организъм не могат да се развиват в друг. Експериментът е и една стъпка напред към създаването на живот в лабораторни условия.