Нуклеарната медицина е едно от направленията в медицната, които си служат със свойствата на радиоактивните изотопи за постигане на диагностични и терапевтични цели.


Може би сте чували за сцинтиграфия на щитовидната жлеза, дори и на костите, но свързвали ли сте някога този тип изследвания със сърцето? Едва ли сте се замисляли за това. Още повече, че за изследване на сърцето съществуват толкова много методи, като се мине през ЕКГ, рентгенография, ехография, ангиография и др. С какво може в такъв случай да допринесе сцинтиграфското изследване?


Специфичният и ценен принос на нуклеарната медицина в тази насока е, че с нейна помощ можем да добием представа за функционалното състояние на органите.



Нуклеарната медицина представя четири вида изследвания. Те допринасят при взимане на решение за приложението или не на даден вид терапия, както и при оценката на ефекта от това лечение и включват: сцинтиграфия на миокарда (изследване на миокардна перфузия), радионуклидна вентрикулография, томографска сцинтиграфия, синхронно с ЕКГ (gated-SPECT) и Позитрон-емисионна томография (PET-CT).


Радионуклидна вентрикулография


Този метод се използва за визуализация на сърдечните кухини, когато имаме нужда да оценим кинетиката на миокарда (движенията на сърдечния мускул) и цялостната или регионална съкратителна функция на лявата камера, а по-рядко – и на дясната.


На какъв принцип работи изследването?


Използват се маркирани с радиоизотопи еритроцити или други плазмени маркери, които трайно се задържат в кръвното русло (не напускат кръвта и не мигрират в тъканите). Те се прилагат инжекционно – венозно. Радиоизотопите са източник на гама-лъчение, което се регистрира от специални детектори. В случая при наблюдаване на сърцето, ние ще визуализираме кръвта, която изпълва камерите му (тъй като радиофармацевтикът е в тази кръв).


Радионуклидна вентрикулография – показания, метод и тълкуване на резултатите


Показанията за провеждане на това изследване са:

 

  • Проводни нарушения;
  • Хипо- и акинезия;
  • Аневризма;
  • Миокардна исхемия;
  • Проследяване ефекта от лечението.


Уредът, с който се извършва регисрацията на гама-лъчението се нарича гама-камера. Тя се поставя така, че да изследва зоната на сърцето. Възможно е да бъде свързана синхронно с ЕКГ (електрокардиография), при което се регистрират образи от отделни етапи на сърдечния цикъл. Така се записва серия от сцинтиграми, които изобразяват лявата сърдечна камера в различните фази на съкращение и отпускане на миокарда (за които съдим по ЕКГ).


Изследването може да се проведе както в покой, така и при физическо натоварване (например велоергометър), което позволяваранното диагностициране на хипокинетичните и дискинетичните нарушения на лявата камера.


Освен изследване на кинетиката на миокарда, радионуклидната вентрикулография ни разкрива и най-важният показател за помпената функция на сърцето – фракция на изтласкване (ФИ). Тя представлява какъв обем от кръвта в лявата камера се изтласква в рамките на един сърдечен цикъл и се отразява в проценти. Нормалните ѝ стойности са между 50 и 70%.


Стойността на фракцията на изтласкване при покой е добър прогностичен белег за преживяемостта след прекаран миокарден инфаркт, а фракцията при физическо натоварване прогнозира риска от бъдещи коронарни инциденти.