Streptococcus pyogenes – пиогенният стрептокок принадлежи към стрептококи група А, които са с гноероден потенциал. Бактериите не образуват спори, взискателни са към хранителни среди и образуват „букет” от различни екзотоксини, ензими и други протеини.


Основните фактори на патогенност са М-протеинът, който пречи на левкоцитите да разградят бактериите; F-протеин, който медиира прикрепването на стрептококите към епителните клетки на фаринкса и кожата. От ензимите – стрептолизин О и S, стрептокиназа и стрептодорназа, които улесняват разпространението на бактериите във възпалената тъкан и извън нея; хиалуронидаза и други.


От токсините с важно значение е пирогенният (еритрогенен) токсин, който предизвиква характерния обрив при скарлатина, поради засягане ендотела на кожните капиляри.



Пиогенните стрептококи се съхраняват значително дълго време – до няколко месеца, особено когато се намират в гной, храчки, попаднали в бельо, в прах, във въздуха. Различни дезинфекционни средства, в подходящите концентрации, ги убиват в рамките на 15 минути. Пряката слънчева светлина ги убива за няколко часа.


Повече от 15-20% (до 50%) от децата и юношите са с колонизирана орофарингеална лигавица (гърлото) с бета-хемолитични стрептококи от група А. Колонизиращите щамове се сменят с нови серотипове, под влиянието на образувани в организма антитела.


NEWS_MORE_BOX


Разпространението и предаването на инфекцията е по няколко пътища – по въздушно-капков, контактно-битов (чрез замърсени предмети), хранителни продукти, включително и наранена кожа. Пиогенните стрептококи предизвикват разнообразни заболявания – от гнойните-скарлатина, еризипел, пиодермия, фарингити, пневмонии, родилна треска и други, а от негнойните-засягане на сърцето (най-често клапите), гломерулонефрит, полиартрит и други.


Всички стрептококи от група А са много чувствителни на пеницилин. Лечението с него се използва за продължителна профилактика на пристъпите на ревматизъм и предотвратява увреждането на сърдечните клапи. Други медикаменти са еритромицин и макролиди, цефалоспорини, които се прилагат в случаите на пеницилинова алергия.


Диагностичните изследвания включват микроскопско изследване (директно от клиничен материал или по метода Нойфелд). Освен това микробиологично изследване – културелно изследване, като резултати се получават около 24 часа след посявката.


Бързи тестове са доказването и идентифициране на специфични антигени чрез латекс аглутинация. От серологичните методи се използва определяне на антистрептолизинов титър (АСТ) за проследяване хода на инфекцията и ефекта от терапията.