Пневмококите се причисляват към род Streptococcus. Те са Грам-положителни бактерии, диплококи – разположени по две и заградени с обща капсула. Бактериите се характеризират с редица фактори на патогенност.


Някои от тези фактори са – адхезин за по-добро свързване към епителните клетки; пневмолизин за увреждане на ресничестия епител на лигавицата на горните дихателни пътища. Освен това синтезират водороден пероксид за улесняване на тъканната деструкция и по-доброто им проникване.


Пневмококите при попадането си в околната среда губят бързо своята жизнеспособност. В секрети и екскрети от болни, особено при изсушаване, остават инвазиоспособни до 2 месеца. Дезинфекционни разтвори в съответните концентрации ги убиват в рамките на 1-2 минути.



В естествени условия боледува не само човекът, но и някои животни – прасета, телета, мишки, зайци.


Пневмококите колонизират фарингеалната лигавица (гърлото) или още наричана – орофаринкс, както и назофаринкса. Те са част от нормалната флора при повече от половината популация, като колонизацията е особено характерна за детската възраст.


Появява се след 6-я месец от раждането. Поради развитието на серотиповоспецифичен имунитет щамовете се сменят периоднично.


Инфекциите зачестяват през зимните месеци, като заболяването е често усложнение на вирусни респираторни инфекции (грип, морбили) – като насложена вторична инфекция. Често се изолират при пациенти с хронична обструктивна белодробна болест, диабет, алкохолизъм и други.


NEWS_MORE_BOX


Преболедувалите от пневмококова инфекция придобиват краткотраен типовоспецифичен хуморален имунитет. За изграждането на имунна защита срещу тези микроорганизми важна роля играят опсонизиращите противокапсулни антитела. При лица с отстранен далак се нарушава този механизъм и те стават изключително чувствителни към пневмококите.


За изолиране на причинителя се изследват храчки, кръв, раневи секрети, гной, ликвор и други материали. В рамките на 24 часа след посявката се установява наличието на растеж и се изолира причинителят.

 

Последва антибиограма за установяване на чувствителността към съответните антибиотици за избиране на най-ефикасния.


За профилактика на заболяването се прилага поливалентна ваксина, съдържаща антигени от различни пневмококови серотипове.