Нова стратегия за борба с антибиотичната резистентност за периода 2016-2020 г. публикува за обществено обсъждане Европейската агенция по лекарствата. Документът очертава курса на действие на европейските здравни власти за насърчаване употребата на ефективни антимикробни средства за лечението на важни инфекциозни болести при хора и животни.

 

Той идва ден след отбелязването на Европейския ден за разумна употреба на антибиотиците, с притеснението, че поради нарастващия прием на такива медикаменти в един момент те ще спрат да действат.


 

Експертите очертават мрачен сценарий, според който след няколко години милиони хора ще умират от прости инфекции, на които медицината не би могла да повлияе.

 

Основна вина за това имат гражданите, които си назначават самолечение с антибиотици, дори когато те не са необходими. Същевременнно опитите за създаване на нови антибиотици, които могат да действат толкова бързо, колкото патогените развиват резистентност към тях, са неуспешни.

 

Крайната цел на експертите е да създадат стандартизирана база данни, която да насочва лекарите към оптималната употреба на антибиотици. Това може да помогне за въвеждането на някои антиобиотични медикаменти, чиято употреба е преустановена, поради невъзможност за лечение на бактериални патогени.

 

Според тях 5 конкретни мерки за следващите 5 години биха ограничили разпространението на антибиотичната резистентност и подпомогнали развитието на ново антимикробно лечение. Успехът им изисква усилия от страна на Европейския съюз, от всички държави-членки, здравни специалисти, фармацевтичната индустрия и не на последно място - и от фермерите.

NEWS_MORE_BOX

 

В плана за действие изрично се посочва, че трябва да се предприемат повече действия, за да се гарантира, че антимикробните средства се използват по подходящ начин при отглеждането и храненето на животните.

 

В това отношение наскоро  са взети строги мерки в Германия и Франция, изразяващи се най-вече в засилено наблюдение и проследяване на употребата на антибиотиците.

 

Междувременно във всички страни по света е регистрирана резистентност към карбапенемите при лечение на инфекции в резултат на Klebsiella pneumoniaе, който е водещ причинител на придобитите в болнични условия пневмонии, сепсис, инфекции при новородените и при пациенти в интензивните отделения.

 

Макар че карбапенемите са последна защита срещу K. pneumoniaе, в някои страни резистентността към тях вече достига 50%.

 

Широко разпространена е антибиотичната резистентност на Escherichia coli (най-чест причинител на уроинфекции) към флуорохинолоните, които са неефективни при значителна част от пациентите третата генерация цефалоспорини (основно средство за лечение на гонорея) вече са неефективни в редица развити държави (Австрия, Австралия, Канада, Франция, Япония, Норвегия, Южна Африка, Словения, Швеция и Великобритания).

 

Всеки ден в света с гонорея се инфектират почти един милион души. Антибиотичната резистентност води до по-голяма продължителност на заболяването, риск за усложнения и повишени медицински разходи.

 

Предлаганата стратегия за действие на Европейската агенция по лекарствата е качена за обществено обсъждане на сайта на регулатора за срок от 3 месеца.