Кортикостероидите са често използвано средство в лечението на редица автоимунни заболявания като ревматоиден артрит, болести на съединителната тъкан, полимиозит/дерматомиозит, а също и при астма, хронична обструктивна белодробна болест и др. Използват се също и като заместителна терапия при болестта на Адисон, т.нар. хипокортицизъм. Наред с ползите от кортикостероидната терапия, дългият им прием обаче често води до съответните странични реакции за организма.

 

Как влияе продължителния прием на кортикостероиди върху мускулната тъкан?


 

Кортикостероидите имат съществено участие в метаболитните процеси в организма, както и в регулацията на минералната и водно-солева обмяна. Те засилват процесите на разграждане на белтъците, което има пряко отношение към появата на мускулна слабост след продължителния им прием. От друга страна, потискат усвояването на глюкоза от тъканите, което води до понижаване на енергийния запас на мускулната тъкан и поява на оксидативен стрес, особено при усилена физическа активност, при която нуждата от енергия и кислород е най-голяма. Неусвоената от тъканите глюкоза се „натрупва”в кръвта, което на по-късен етап може да стане причина за развитие на т.нар. стероиден диабет.

 

Кои са ползите и недостатъците на кортикостероидното лечение?

Ролята на кортикостероидите като противовъзпалителни, имуносупресивни, противоалергични и противошокови агенти ги прави почти незаменимо средство в терапията на автоимунните заболявания, при които имунна система на организма се насочва срещу негови собствени клетки, както и при други възпалителни заболявания, в периода след трансплантация, с цел намаляване на риска от отхвърляне на присадката и др. Средство на първи избор са и при овладяване на анафилактичен шок, който е проява на алергична реакция, както и при други шокови състояния.

 

Добре обаче e и да се познават и разпознават страничните ефекти от едно продължително лечение с кортикостероиди, макар и да са описани и такива след кратък курс с тях, но във високи дози.

 

Основните странични ефекти са повишаване на артериалното налягане, затлъстяване, стероиден диабет, остеопороза, миопатия, по-чести интеркурентни инфекции, промени в либидото и половия живот, забавяне на ръста при децата , характерни кожни промени и др.

 

Кои са признаците на стероидната миопатия и кога може да се подозира?

Най-често стероидната миопатия се развива „тихо”, постепенно, на фона на продължителна кортикостероидна терапия. Появата и е възможна както след седмици, така и след години лечение. Няма точно определено време за развитието и след началото на лечението. Описани са, макар и по-рядко, случаи на остро възникнала миопатия с генерализирано мускулно засягане, включително на дихателната мускулатура. Последното е по-често свързано с употребата на високи дози кортикостероиди.

 

Признаците на стероидната миопатия са:

  • Проксимална мускулна слабост – засегната е мускулатурата на мишниците и бедрата, като по-често поясната мускулатура е по-силно засегната. Изявява се с трудности при изкачване на стълби, при ставане от клекнало положение или от стол, както и при дейности, свързани с високо вдигнати над главата ръце. С времето могат да се появят и мускулни болки. Възможна е появата и на лека слабост в силата на ръцете.
  • Генерализирана мускулна слабост, включително дихателна – т.нар остра миопатия е описана след 5-6 дневен курс с високи дози кортикостероиди.

Различни проучвания сравняват ефекта на различните видове кортикостероиди.В някои от тях се описва по-голям риск за поява на миопатия след прием на флуорирани кортикостероиди, в това число дексаметазон, в сравнение с нефлуорираните – преднизолон и хидрокортизон, макар че са описани случаи на миопатия и след дълъг прием на 40-60мг преднизолон/дневно.

NEWS_MORE_BOX

 

Съществуват ли начини за овладяване на стероидната миопатия?

На първо място трябва да се прецизира отново терапията, с цел евентуално намаляване на дозата или прилагане на алтернираща схема на лечение. Благоприятен ефект има умерената физическа активност, тъй като е доказано, че обездвижването има също принос за поява на мускулната слабост, поради допълнително ограничаване на нуждата и съответно запаса от енергия и кислород. Много от медикаментите, които се използват с цел лечение на стероидната миопатия, все още се нуждаят от по-широко клинично проучване.