Сърдечните гликозиди са вещества от растителен произход, които се съдържат в листата на растението напръстник. Използват се за лечение на сърдечна недостатъчност и предсърдно мъждене. Те повлияват всички функции на сърцето – съкратимост, проводимост и възбудимост.

 

Най-значимият им ефект е положителният инотропен ефект. Той се изразява в увеличаване на силата и скоростта на сърдечната контракция. Терапевтичните резултати се свеждат до подобрение на сърдечната функция – увеличена съкратителна способност и по-ефективно изпомпване на кръв от сърцето. Те забавят синусовия ритъм и това е терапевтично полезно при сърдечна недостатъчност, протичаща с тахикардия (увеличен сърдечен ритъм).


 

NEWS_MORE_BOX

 

Представители са: Digoxin, Digitalin, Alfa-Acetyldigoxin, Metildigoxin.

 

Гликозидите се прилагат и при застойна сърдечна недостатъчност. Те подобряват хемодинамиката и отстраняват симптомите на венозен застой – отоци, задух. Така болните от по-напреднал стадий преминават в по-лек функционален стадий на сърдечна недостатъчност.

 

Лечението с перорални сърдечни гликозиди се осъществява с поддържаща доза. На практика ниските дози гликозиди, приемани през равни или неравни интервали от време, нямат кумулативен ефект и такъв режим на дозиране се приема като некумулативен. При по-високите терапевтични дози лечебният курс има продължителност не повече от пет дни. Натоварващи дози се прилагат само при неотложна ситуация. Бъбречната функция е най-важният показател за лечение със сърдечни гликозиди.

 

Лечението с тях се извършва предимно перорално. Резорбцията им варира от 40 до 90%. Ефектът им настъпва след около 2 часа.

 

Нежелани ефекти. Най-често нежелани ефекти се получават при прилагане на високи дози. Те предизвикват аритмии. От страна на нервната система се наблюдават безсъние, виене на свят, мускулна слабост и зрителни нарушения, което се приема като предвестник на дигиталисова интоксикация.

 

Лекарствени взаимодействия. Гликозидите се отличават с множество взаимодействия с други лекарства. Aнтиаритмичните лекарства (Verapamil, Amiodarone, Quinidine) засилват риска от дигиталисова токсичност.

 

Лекарства като Warfarin, Clofibrate, сулфонамиди, също имат способността да увеличат токсичността на гликозидите и проява на кардиотоксичност. Едновременният прием с калий-губещи диуретици (Furosemide, Hydrochlorthiazide), които често се използват при сърдечно болните за отстраняване на задръжката на течности, също представлява риск от кардиотоксичност.

 

Фактори като дисбактериоза на стомаха и червата след прием на антибиотици също са рискови по време на дигиталисова терапия. В такива случаи следва да се преразгледа и коригира дозата на антибиотика.