Сърдечните гликозиди са добре дефинирана в химично и фармакологично отношение група природни вещества, притежаващи избирателно действие върху сърдечния мускул. Те са едни от най-използваните лекарства в терапията на остра и хронична сърдечна недостатъчност.

 

Сърдечно действащите гликозиди са установени в редица растения: Напръстник, момина сълза, морски лук, строфант, зокум, гърбач и т.н. Локализирани са в различни части на растението: семена, листа, стъбла, корени и кори. Съдържанието им варира и зависи от външните условия, вегетационния период, сушенето, съхранението на дрогите и т.н. Именно по тази причина събирането на лечебни растения се извършва в определен период от развитие на растението, а съхранението и изсушаването на дрогата се извършва по точно установени правила.


 

Свойства. Сърдечните гликозиди са кристални и по-рядко аморфни вещества с горчив вкус. Разтворими са във вода и алкохол, трудно се разтварят в ацетон и етер. За разлика от другите гликозиди се характеризират с голямата си лабилност по отношение на химични агенти, ензими и температура. В кисела среда лесно хидролизират. А в алкална среда, сърдечните гликозиди се превръщат във физиологично неактивни съединения.

 

Изолиране на сърдечните гликозиди. Получаването им в чист кристален вид е съпроводено с редица трудности, произтичащи от това, че те се намират в растенията в сложни смеси с други вещества. Това променя тяхната разтворимост и затрудняват тяхното изолиране. Тяхната лабилност също е от голяма важност при подбиране метод за изолиране. Класически метод за изолиране се свежда до екстракция на гликозидите от растителния материал със смес от хлороформ и алкохол.

 

Фармакологично действие. Приложени в терапевтични дози, сърдечните гликозиди влияят на всички функции на миокарда: увеличават силата и скоростта на систолата, удължават и задълбочават диастолата, усилват възбудимостта, увеличават ударният обем, забавят сърдечния ритъм и т.н. Наред с този терапевтичен ефект, сърдечните гликозиди имат и сериозни странични ефекти (токсичност и способност да се натрупват).

 

Всички ефекти (лечебни и токсични) на сърдечните гликозиди и степента на тяхната активност са тясно свързани с химичния им строеж. От структурата се определя бързината на действие и кумулиращата способност на сърдечните гликозиди. В зависимост от скоростта, те се подразделят на бързо- и бавнодействащи.

 

Библиография:
Pharmacognosy: Fundamentals, applications and strategies, Pharmacognosy 1-st edition by Simone Badal-McCreath