Мозъкът е особено чувствителен към исхемия и неврологичните лезии представляват най-често съобщаваните причини за заболеваемост и летален изход след преживян сърдечен арест. Този извод се прави при датско проучване, включващо данни на 250 838 възрастни на средна възраст 67 години. Продължителността на проучването е 21 години. 

 

В него са сравнявани пациенти, преживели сърдечен арест с две кохорти: с пациенти, преживели миокарден инфаркт без сърдечен арест и други представители от общата популация. Целта е била да се оцени краткосрочният и дългосрочният неврологичен и психиатричен риск след сърдечен арест. 


 

Използването на сравнителната група пациенти, прекарали инфаркт на миокарда, има за цел да разграничи нарушенията, вероятно свързани с пълната циркулаторна недостатъчност от тези, свързани с миокардна исхемия.

 

Общо сред всичките 250 838 участници 12 046 са имали сърдечен арест, 118 332 инфаркт на миокарда.

 

По-голям риск от инсулт и епилепсия

В сравнение с пациентите, преживели инфаркт на миокарда, тези, които са претърпяли сърдечен арест са имали повишен риск от исхемичен мозъчно-съдов инцидент и хеморагичен инсулт през първата година след събитието.

 

Събраните данни показват също по-висок риск от:

  • Епилепсия;
  • Деменция;
  • Разстройства на настроението;
  • Тревожност.

Тези рискове достигат своя връх през годината след сърдечния арест и след това намаляват с времето.

 

Обратно, рискът от болестта на Паркинсон е сходен в двете кохорти.

 

Не е изненадващо, че в сравнение с кохортата от общото население, анамнезата за сърдечен арест е свързана с по-висок риск от епилепсия, деменция, депресия и тревожност, отново с постепенно намаляване с течение на времето, но остава по-висок от този на общото население.

 

Какви са патофизиологичните обяснения?

Увреждането на невроните след спиране на кръвообращението и последваща реперфузия може да бъде свързано с различни неврологични разстройства, включително епилепсия.

 

Повишеният риск от исхемичен инсулт може да се обясни със синдром на постсърдечен арест, включващ хипотония, възпаление, активиране на коагулацията и емболии във връзка с неврологичните лезии.

 

Колкото до риска от хеморагичен инсулт, той може да е повишен от употребата на антикоагуланти и антитромботични средства.

 

От друга страна, изглежда, че специфичните неврологични пътища са били по-малко засегнати, което би могло да обясни еквивалентен процент на епилепсия в трите кохорти: сърдечен арест, миокарден инфаркт и обща популация.

 

Що се отнася до тревожността и депресията, те се увеличават в продължение на няколко месеца след хоспитализация в интензивно отделение при пациенти, преживели инфаркт на миокарда, но изглежда, че честотата на тези усложнения остава по-висока по-продължително време при пациентите с инфаркт на миокарда.

 

Референции:

https://www.vidal.fr/actualites/29479-arret-cardiaque-un-risque-ulterieur-de-complications-neurologiques-et-psychiatriques.html

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC9157268/