Втората половина на ХХ век е период на забележителни постижения в изучаването на вирусните хепатити. Вирусният хепатит С се явява глобален съвременен проблем към днешна дата, но хубавите новини са, че откритията във връзка с лечението му и диагностиката са едни от най-мащабните и успешно протичащи към момента.


От епидемиологична гледна точка особена важност има динамиката на нарастването на титъра на антитела, които се позитивират най-често между 50-60 дни след заразяване. Но са наблюдавани случаи, при които позитивиране след заразяване се е отчитало още на 20 ден, а в други случаи след период от 5 месеца.


Времето до появата на антитела се нарича „диагностичен прозорец“ или „фаза на затъмнение“. Но е важно да се отбележи, че при хроничните форми, които са и преобладаващите след контингента от заразени (достигащ до над 80%) този скрит период не е достатъчно проучен и изяснен.



Освен в прозоречния период, фалшивонегативен резултат може да бъде отчетен при имуносупресия при болния – независимо дали тя се дължи на заболяване или на терапия с имуносупресивни медикаменти.


Еднократното изследване е крайно недостатъчно, тъй като едва 50 до 65% от заразените, при проява на клинична симптоматика – дават положителни проби. Поради тази причина повторно изследване се назначава отново след 30 дни.


Откриването на нуклеиновата киселина на вируса се позитивира с диагностичните методи до месец и половина преди  повишаване на антителата в кръвта. Вирусът се отличава с кратко време за рамножаване – репликация. Някои високочувствителни тестове откриват нива 10 и дори единични вируси в милилитър кръв, в т.нар. превиремична фаза.


За съжаление по-чувствителните диагностикуми не се прилагат широко в ежедневната диагностично-лечебна практика, а се използват предимно за научно-изследователски цели.


Към момента златният стандарт за лабораторна диагностика на остър вирусен хепатит С включва сероконверсия на специфични антитела – отрицателен тест преди предполагаемата експозиция и положителен за антитела след това. Изследва се още наличието на специфична РНК на вируса и чернодробни ензими, от които по-конкретно АЛАТ – аланинаминотрансфераза. Като втората стъпка с изследване за наличие на РНК към момента е с препоръчителен характер.


Библиография:
Терзиева К., В. Дойчева и колектив, Основната епидемиологична парадигма в контекста на вирусен хепатит С, сп. Обща медицина, 3/2019г.